Прочутата катедрала "Нотр Дам" в Париж може да разкаже няколко изненадващи истории, преди да отвори врати този уикенд след петгодишна реставрация, предаде Асошиейтед прес.
Катедралата ще бъде отворена за посетители в неделя след продължилия над пет години ремонт след опустошителния пожар през април 2019 г.
"Нотр Дам" е бижу на готическата архитектура, един от символите на Париж и туристическа Мека. Зад величието на постройката, чието изграждане отнема 182 години между 12-и и 14-и век, се крият някои изненадващи истории.
От средновековни митове до съвременни мистерии, Асошиейтед прес предлага поглед към няколко любопитни неща, които хората трябва да знаят за парижката забележителност.
Важността на "Нотр Дам" надхвърля нейната архитектура и история - тя буквално е точката, от която започват всички пътища във Франция.Пред катедралата, вградена в калдъръма, лежи скромна плоча от бронз и камък с надпис "point zero des routes de France", което означава "начална точка на пътищата на Франция". Тази плоча обозначава началната точка за измерване на разстоянията между Париж и други градове в цялата страна.
Плочата е поставена през 1924 г., но идеята за национална "нулева точка" датира още от 1769 г. Крал Луи ХV предвижда централна отправна точка за разрастващата се пътна мрежа на Франция - концепция, която свързва географията на страната със сърцето й в Париж.
Страховитите каменни същества на "Нотр Дам" може и да изглеждат древни, но не всички от тях са такива. Същинските водоливници (гаргойли) - улуци с формата на чудовища, които се използват за отвеждане на дъждовната вода, съществуват още от времето на построяването на катедралата. Но драматичните, подобни на чудовища фигури, които често се изобразяват на пощенски картички и във филмите, са химери и са много по-нови.
През 19-и век архитектът Йожен Виоле Льо Дюк, който отговаря за обновяването на рушащата се по това време сграда, добавя тези същества, за да придаде допълнителна мистика на катедралата. Льо Дюк се вдъхновява за тях от известната книга "Парижката Света Богородица" на Виктор Юго.
По време на Френската революция, която предизвиква вълни от протести срещу църквата, "Нотр Дам" не е третирана точно като почитана катедрала. През 1793 г. революционерите я лишават от религиозните й символи и я преименуват на Храм на разума. В него се провеждат фестивали, посветени на науката и идеите на Просвещението, а за кратко време той дори е използван като склад за вино.
Религиозните служби са възобновени през 1795 г., а "Нотр Дам" възвръща предишния си статут по инициатива на френския император Наполеон I. Там се състои коронацията му през 1804 г., увековечена в известната картина на Жак-Луи Давид.
През 1792 г. революционерите обезглавяват и 28 статуи от фасадата на "Нотр Дам", приемайки ги за френски монарси. Всъщност те са изобразявали древни юдейски царе, библейски предци на Исус. Главите са смятани за изгубени завинаги, вероятно унищожени или продадени като строителен материал.
През 1977 г. обаче работници, които извършват ремонтна дейност в 9-и район на Париж, откриват стотици фрагменти от каменните скулптури. Експертите потвърждават, че това са изчезналите глави на царете от "Нотр Дам". Как са се озовали там остава загадка.
Днес 22 от главите са възстановени и са изложени в музея "Клюни" в Париж. Откриването им се смята за една от най-забележителните археологически находки в съвременната история на града.
Пожарът от 2019 г., който опустоши "Нотр Дам", разкри сериозен риск за здравето. Когато пламъците разтопиха покрива, във въздуха се издигнаха тонове токсичен оловен прах, които се утаиха в цял Париж.
Проблемът? Властите откриха, че няма правила за измерване на опасността от оловен прах на открито. Това не е само проблем на Париж - големи градове като Лондон и Рим, и дори Световната здравна организация (СЗО) нямат насоки за подобно замърсяване.
Излизането наяве на скрития проблем принуди служителите да разгледат по-отблизо своите стандарти за безопасност.