Катедралният храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Гоце Делчев отбелязва своя храмов празник

Катедралният храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Гоце Делчев отбелязва своя храмов празник в деня, в който православната църква чества светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост и просветители на народите.
Празничната програма ще започне в 6:30 часа с утринно богослужение, съобщиха от Неврокопската епархия. В 9:00 часа ще бъде отслужена тържествена света литургия, която ще оглави Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим. Очаква се в службата да се включат духовници от епархията, представители на местната власт и множество миряни.
Митрополитският храм „Св. св. Кирил и Методий и св. пророк Илия“ е разположен сред неголяма градина в центъра на гр. Гоце Делчев (Неврокоп), близо до площад „Гоце Делчев“. Попада в пределите на някогашната махала „Варош кебир“, по-известна с името „Варош“. Повод за неговото строителството са дългогодишните спорове от втората половина на XIX век между противниците и привържениците на Цариградската патриаршия на кой да принадлежи митрополитската църква на града – „Успение на Пресвета Богородица“. Същата се издига недалеч в съседство. В крайна сметка патриаршистите успяват да вземат връх.
Ферманът за изграждането на новия храм е издаден през декември 1904 г. През януари каймакамството в Неврокоп го предава на Неврокопския български митрополит Иларион. За място, където да се построи църквата, е избран дворът на тогавашното Българско трикласно училище. Българският архиерей полага основния камък на 22 май 1905 г. Преди това е съставена 5-членна комисия, която да се грижи за събиране на помощи за построяването на храма. Решено е той да носи името „Св. св. Кирил и Методий и св. пророк Илия“. Тогава в близката местност Старото гробе съществува параклис „Св. пророк Илия“ в много тежко състояние, готов да падне. По-късно неговите икони са пренесени в новата църква, поради което, освен на светите братя Методий и Кирил, тя е посветена и на св. пророк Илия.
В края на 1907 г. храмът е почти завършен, за което свидетелства надпис на северозападния ъгъл на сградата. На 12 декември в него за първи път е отслужена Божествена литургия, а през април 1908 г. е извършено и първото свещеническо ръкоположение. Официалното освещаване на църквата става на 8 ноември 1909 г. на празника Рождество Богородично от Неврокопския митрополит Иларион в съслужение с повече от 10 свещеници.
Храмът представлява псевдобазилика с купол и апсида от изток. Градежът е от камъни. Стените са измазани. Входовете са 3 – от запад, север и изток. На северната и южната стена, на голяма височина, има по 4 правоъгълни прозореца, отгоре сводести, с метални решетки. На западната стена има три по-малки обикновени прозореца, също с решетки. След Балканските войни се взема решение за пристрояване на масивна камбанария. Същата е издигната от запад през 1914 г. Понастоящем на нея има три камбани – една голяма (изработена през 1911 г.) и две малки. През 1934 г. от изток, до апсидата, са положени тленните останки на Неврокопския митрополит Макарий.
Вътрешното пространство на храма е разделено на три кораба чрез 2 реда от по 4 колони, свързани помежду си надлъжно с арки. Св. Олтар и наоса са разделени от иконостас. На повечето от иконите по него са изписани имената на дарителите.
През първите години на настоящия век започва мащабно преустройство на църквата, което продължава и в момента. Пред иконостаса, откъм наоса, е направен солей. Той, както и целия под на храма, е покрит с разноцветни камъни и декориран с красиви фигури – мозайка. Капителите, колоните, парапетите на солея и пространството около вратите също са облицовани с цветен камък. На мястото на стария купол е изграден нов. На него има 8 тесни и високи прозореца с цветни стъкла. Стените и таваните отвътре са гладко измазани и подготвени за изписване. Монтирани са нови полилеи – 9 на брой. Изработени са красив нов владишки трон и иконостас, украсени с красива резба. Изцяло подновен е и балконът. Предстои допълнително укрепване на сградата отвън и покриването на стените с материали, устойчиви на атмосферните влияния.
Храмовият празник е на 11 май, когато Православната църква чества св. равноапостоли Кирил и Методий, български просветители. Втори такъв е 20 юли – св. пророк Илия (Илинден).