В едва 160-те страници на своя пети роман Поладян отвежда читателите на пътешествие от Одеса през Рим до едноименния курорт Златни пясъци в България.
В творбата историята на ХХ век и неговите сътресения в Европа се разкрива чрез на моменти абсурдни диалози.
„Катерина Поладян майсторски демонстрира как една биография се ражда от самоанализ и измислица, от разказване на истории и заобикаляне на болката“, обясни журито в изявление. То похвали и езика на авторката, описвайки го едновременно като достъпен и проникновен.
Поладян познава от собствен опит местата, които се появяват в романа „Златни пясъци“. Писателката емигрира със семейството си от Съветския съюз на Запад като дете в края на 70-те години на миналия век, като първо живее в Рим, а по-късно в Германия.
Баба ѝ не е дошла с тях тогава, казва Поладян. „И тъй като в Съветския съюз нямаше независим туризъм, винаги трябваше да се срещаме много тайно на Златни пясъци в България“.
Катерина Поладян се връща в курорта, за да събере материал за романа, и установява, че хотелите от времето на социализма са били съборени в хаоса на турбо-капитализма през 90-те години на миналия век и са заменени от крещящо цветни сгради.
„И това, от своя страна, сега също се руши. За мен това също беше въпрос – чисто на архитектурно ниво: каква визия за бъдещето всъщност все още имаме?“, обяснява писателката.