Нямаме вече такива актьори – толкова всеотдайни, толкова талантливи и толкова земни. Това каза за БТА актьорът доайен на Драматичния театър в Ловеч Стоян Георгиев за колегите си Георги Калоянчев и Георги Парцалев, на чиято стогодишнина от рождението е посветен новият брой на списание ЛИК.
Стоян Георгиев, който тази година на празника на града беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч”, е играл на една сцена с Калоянчев през 1977 г. в комедията „Сако от велур” на Станислав Стратиев. „Това беше един много вълнуващ момент. Беше голямо изпитание не само за мен като един от младите – тогава нямах и 30 години. А Калоянчев беше една емблема на българския театър. Той „носеше” репертоара на Сатиричния театър – играеше почти във всяка постановка. И да застана до този колос – вълнението беше страшно голямо. Оказа се, че той е толкова благороден човек, че всякакви предварителни притеснения са били излишни. Той така те предразполагаше, такива шегички пускаше, че ти забравяш, че пред теб е този голям актьор”, спомня си партньорството Георгиев.
Той разказа, че Георги Калоянчев е участвал в два дни в четири спектакъла в Ловеч. Билетите са били разпродадени предварително светкавично, приятели и познати се сърдели, че за тях няма.
Стоян Георгиев каза още, че Калоянчев обичал да прибавя от себе си някоя сладка реплика, която той е измислил. „Правеше му удоволствие и го виждаш как вътрешно се радва на собствения си хумор. Това по принцип не е разрешено за нас, дребните, а на този колос кой можеше да му каже нещо. Но той никога не прекаляваше. Пускаше само една лека шегичка, заради която едва сдържаш смеха си. Гледам - в един момент половината от колегите – с гръб към публиката, само раменете им леко се тресат от смях. Аз стискам палци, щипя се, да не изложим представлението, в което участва този велик актьор”, разказа ловчалията.
По думите му Георги Калоянчев е бил толкова естествен, но трябва човек да си партнира с него, за да разбере колко все още е бил малък в професията и какво богатство носи този голям актьор. Не го преувеличавам, всички са се убедили в неговия голям талант, посочи Георгиев.
А Георги Парцалев той определи като самобитен и незаменим. Който само като ти заговори, и започваш да се смееш. „В ония години, като кажеш Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, това бяха имена еталони на актьорски талант, и то неповторим”, добави доайенът на Ловешкия театър.