Ангелова коментира, че дълго е отлагала събирането на тези текстове, макар през годините да е писала отделни есета по различни поводи, включително и за годишнини от рождението и смъртта на Христо Фотев. „Допреди няколко години аз бях погребала тези спомени, не мислех да ги събирам. Но един ден, когато написах поредния си текст, мой приятел ми каза: "Керана, време е най-сетне да направиш книга – има интерес, а толкова неща не са разказвани". И тогава осъзнах, че съществува една митология на Христо Фотев, която младите познават повече като легенда. Надявам се с тази книга те да усетят живия, истинския, реалния и реалистичния Фотев“, каза Ангелова.
Книгата събира кратки прозаични откъси и лични спомени, в които авторката разкрива срещите си с поета, духа на времето и атмосферата на бургаската бохема от втората половина на XX век.
Редактор на изданието е литературоведът Добрина Топалова, която също взе участие в представянето. Тя подчерта, че Христо Фотев заема особено място в българската култура, като е част от един „спонтанен, недирижиран културен мит“, роден от любовта на хората. „Когато говорим за Христо Фотев, трябва да помним, че неговата популярност и обич не са наложени властово, а се раждат естествено. Това е едно от най-големите достойнства на нашата култура – че подобни фигури възникват от човешка обич, от преживяване, а не по заповед“, каза Топалова.
Тя отбеляза още, че в книгата няма сух биографизъм – написана е леко, с поетичен усет и фин лиризъм. „Това е среща на поет с поет – има много лиризъм, много шеговити моменти, но не са спестени и някои от горчивите истини“, допълни редакторката. По думите ѝ изданието се вписва в големия корпус от мемоарни текстове за Фотев, но има свой почерк – фрагментарен, личен, емоционален и дълбоко човешки.
По време на събитието поетесата Елка Василева и режисьорът Румен Велев прочетоха откъси от книгата и стихове на Христо Фотев. Публиката чу и записани спомени на поета Недялко Йорданов, който си припомня моменти от съвместните си години с Христо Фотев.
Сред гостите на вечерта бяха бургаски писатели и приятели на поета, сред които и Роза Боянова. По думите на Добрина Топалова, подобни срещи показват, че „въпреки времето, Христо Фотев и Петя Дубарова продължават да събират хората – защото в техните думи живее човечността, която ни държи заедно“.