Керемида с изображение на сурвакар, датирана от XVIII – XIX век, се съхранява във фонда Регионалния исторически музей в Търговище

Керемида с изображение на сурвакар, датирана от XVIII – XIX век, се съхранява във фонда на Регионалния исторически музей (РИМ) в Търговище. Тя бе сред експонатите, подбрани да красят страниците на настолен календар на музея, а тепърва се очаква да бъде показвана и като част от новата етнографска експозиция, подготвяна от институцията. 
Наглед обикновена, керемидата е намерена през 1965 г. при събаряне на стара постройка на ул. „Преслав“ №6 в областния град Търговище. Улиевидна, светлокафява, шуплеста, с отчупен ъгъл, тя е като хиляди други, използвани десетилетия наред, каза за БТА уредникът в отдел „Етнография“ в РИМ - Търговище Диана Жекова.
По думите й, обаче, още първите й изследователи откриват в керемидата нещо необичайно - върху изпъкналата ѝ част е отпечатана човешка фигура, с разперени ръце, с крака, представени в профил, с шапчица с пискюл на главата и нещо като сурвачка в лявата ръка. Определят я като стилизиран образ на сурвакар, свързан с новогодишния обичай „Сурваки“. При изработката майсторът е използвал четири различни малки печата, вероятно от дърво, за да създаде лицето, тялото, украсата и дори сурвачката — всичко това, докато глината още не е била изсъхнала, разказва Жекова. 
Тя посочва, че първи необичайната керемида изследват и описват историците Иван Якимов и Димитър Овчаров. Тяхна статия по темата, именувана „За обичая „Суроваки“ през Възраждането“, е публикувана в списание „Музеи и паметници на културата“ от 1967 г., в книга Втора. 
От описаното в статията научаваме, че „по сведения на намервача и наследниците на Петър Колев (ул. „Преслав“ № 6) керемидата е била употребена вторично в постройката, която сега е разрушена“. Затова Якимов и Овчаров посочват, че с голяма вероятност може да се предположи, че тя е датирана от преди 120 – 130 години. 
Керемидата е улиевидна, като в единия край е по-широка, пише в статията на Иван Якимов и Димитър Овчаров. Те посочват, че като се изключат двете черти, направени с пръсти по края на изпъкналата част, докато керемидата е била още влажна, по нея няма никакви знаци. Общо взето, тя е добре запазена, като само в тесния си край е леко отчупена. Дълга е 36 см, широка 17 см, а в най-тясната част – 13,2 см. 
В публикацията от 1967 г. пише още: „Това, което привлича вниманието и буди интерес в този така обикновен предмет, е изображението върху изпъкналата част на керемидата. Веднага може да се определи, че това е фигура на сурвакар. Той е изобразен анфас, с малка шапчица с пискюлче на нея, с разперени встрани ръце, като в лявата държи суровачка с пет клонки. Само краката са представени в профил поради наумението на рисувача“. 
Фактически, изображението може да се нарече рисунка само условно, посочват още историците. „За изграждането на фигурката са били употребени четири вида печатчета, издялани вероятно от дърво. Те са били използвани, докато глината е била още влажна. Описано е, че най-голямо участие за изображението има печат под формата на четири малки квадратчета, разположени едно върху друго. С него са очертани главата с шапката и пискюла, веждите, трупът, ръцете, краката и суровачката. Главата, ръцете и краката са очертани само контурно, като печатчето е натиснато последователно в една линия по своята дължина, а при трупа и ръцете то е полагано успоредно и нагъсто, с което вероятно е търсен ефектът на плътност и обемност“, посочват изследователите. 
Използван е печат и под формата на розетка с осем листчета и пъпка в средата. Той е употребен 16 пъти, като с него са отбелязани очите, ушите, китките на ръцете и пъпките на суровачката. Същият печат е положен и четири пъти декоративно под трупа на фигурката. 
Използван е и печат като украса. Той е ромбовиден, с релефни пресичащи се линии. Положен е три пъти встрани от шията и под тялото на изображението. 
Последният вид използван печат е триъгълник, разделен косо към основата си с релефни линии и с пъпка в средата. С него е изобразена устата. 
В публикацията Иван Якимов и Димитър Овчаров отбелязват: Общото впечатление от „рисунката“ е, че тя е примитивна, схематична и лишена от всякакви художествени достойнства. Несъмнено е обаче нейното голямо значение за етнографията. За пръв път се открива паметник от подобен род с изображение, свързано с един широко разпространен сред нашия народ обичай. „Суровакането“, „сурваки“ е познато по описания, оставени ни още от средата на миналия век. 
Двамата представят и описание на обичая, по сведения на един от първите изследователи на народния бит, какъвто е бил Петко Р. Славейков. Той пише: „По градища и големите села сурвакнята бива по този начин: Като пусти, църква децата, които са от седем години надолу, носят в ръка дрянова пръчка, обнизана с пари, червена свила или конци, и ходят от къща в къща да сурвакат и най-първо домакина, щат го потупват с речената пръчка (сурвакница) излика и думат: „Сурва, сурва година, весела година, клас на нива, снопи на гумно, грозд на лозе, пълна кесия с пари. Амин.“ Напокон и домакинята и нея щат така да благословят: „Сурва, сурва година, весела година, пашкул на леса, лен в градина, гръсти на лъка, пълна ракла с платно. Амин.“ Така бива до обед и тога изхвърлят сурвакниците навън от вкъщи, за да не се въдят бълхи през годината“.
Описанието на Славейков е ценно поради факта, че е едно от най-ранните – още от 1855 г., но и заради подробното описание на начина, по който става сурвакането и на сурвакарските принадлежности, посочват Иван Якимов и Димитър Овчаров и отбелязват, че в Търговищко „сурваки“ се празнува по описания начин.
За историците остава отворен въпросът с каква цел е било направено изображението върху необикновената керемида. Якимов и Овчаров в публикацията си посочват, че по всяка вероятност, то няма определена цел, а е направено по хрумването на тухларя. Пишат също, че не познават сравними експонати с подобно изображение. 
Днес етнографът Диана Жекова посочва, че се знае за съществуването на още една керемида, открита при с. Мадара, с изображение на човек – този път определен като „шаман“, датирана много по-рано и изпълнена с различна техника. Но и двете фигури – тази от Търговище и онази от Мадара – имат няколко поразителни прилики: и двете са улиевидни, и двете фигури са изобразени с лица анфас и крака в профил, обърнати наляво, и на двете десният ъгъл е отчупен. Въпросът е дали това е съвпадение, случайност или някакъв вид приемственост – отговорът ще се търси и занапред.