„Това обяснява и защо бягането и разходките насърчават креативността“, обяснява той.
Заедно с Дийн Фалк, професор по антропология в Държавния университет на Флорида, Ларшон публикува проучване в списание Current Anthropology. В него се обсъжда как преходът към ходене на два крака вместо на четири вероятно е променил не само начина, по който хората се движат, но и този, по който мислят и общуват.
Когато двама души ходят едновременно, това създава добри предпоставки за вникване в обстановката, която ги заобикаля. Между стъпките има тихи интервали, а когато те са синхронизирани, мозъкът може да групира звуците и да разграничи стъпките от звуците на околната среда.
Според Ларшон още в утробата на майката нероденото бебе се влияе от ритмичните стъпки на жената. Люлеенето нагоре-надолу в ритъма на стъпките на майката активира слуха, равновесието, допира и способността на бебето да усеща собственото си положение и движения.
Освен това нормалното темпо на ходене е около 120 стъпки в минута, което е същото като темпото на много музикални произведения. „Сърцето ни бие с ритъм около 70 удара в минута, а сърдечният ритъм стимулира слуха“, казва Ларшон. „Това означава, че стъпките създават значително по-музикално преживяване. Бебетата се успокояват от люлеенето. Може би това се дължи на факта, че се симулира времето, когато майката е ходила по време на бременността?“
„Опитът ми показва, че тичането и разходките насърчават креативността и могат да доведат до нови мисли, а разходката с приятел стимулира обмена на идеи“, допълва Ларшон.