Хора от цяла България и от чужбина посетиха Преображенския манастир край Велико Търново за храмовия му празник

По традиция множество миряни от цялата страна и чужбина се стекоха в Преображенския манастир край Велико Търново, за да отбележат храмовия празник Преображение Господне. Денят – 6 август – започна със сутрешна Света литургия, последвана от литийно шествие в манастирския двор, където бяха извършени водосвет и молитви за благословение на коливото (сварено жито) и гроздето. На присъстващите беше раздадена и почерпка с риба, тъй като празникът винаги се пада по време на Богородичния пост (1–15 август).
Преображение Господне е един от най-големите Господски празници, припомни пред БТА проф. Димитър Попмаринов – бивш декан и почетен професор на Православния богословски факултет при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който също присъстваше на тържествата. Той разказа, че според Евангелието Иисус Христос, преди разпятието Си, се явил на трима от учениците Си, за да им покаже, че е не само човек, но и Бог. В това видение те Го видели в беседа със старозаветните пророци Илия и Моисей за предстоящата Му смърт и страдания. Целта била да укрепи вярата им, защото скоро щели да станат свидетели на предателството, осъждането и разпятието Му.
Професорът допълни, че празникът започва още вечерта на 5 август с вечерна и полунощна служба, а на следващата сутрин продължава с литургия – в съответствие с еврейската традиция, според която денят започва от вечерта.
„Подтекстът на Преображение е, че следвайки Христос, ние трябва да преобразяваме себе си и да възвръщаме първичния образ на човека, загубен при грехопадението. Това е труден и бавен път, а Църквата е призвана да води вярващите по него“, отбеляза проф. Попмаринов.
Сред поклонниците бяха и възрастни жени от великотърновското село Ресен, дошли да запалят свещ за здраве и да уважат празника. Те с гордост разказаха, че игуменът отец Георги е техен съселянин и че на всеки църковен празник са сред първите в манастира.
Ангел Мъглов от съседното село Самоводене също е редовен посетител. Още от дете идва в светата обител, която за него е свято място не само заради духовната си стойност, но и заради историята – тук са намирали подслон Васил Левски, Матей Преображенски и други борци за националната свобода.
БТА припомня, че по думи на игумена отец Георги, за написването на История Славянобългарска богатата библиотека на манастира е ползвал и Паисий Хилендарски. 
Заедно с Мъглов беше и Йорданка Иванова от Самоводене, която припомни, че сред поверията, свързани с празника, е вярването, че през нощта небето се отваря и каквото си пожелае човек, се сбъдва. Тя добави, че на този ден започва гроздоберът и се яде първото грозде, а времето започва да се променя.
Преображенският манастир е четвъртият по големина в България след Рилския, Бачковския и Троянския. В манастирската църква тече реставрация на стенописите, но голям проблем са рушащите се сгради, разположени върху свлачище, за решаването на който от манастира се надяват на помощ от държавата. Миналата година млади архитекти се включиха в проект за спасяване на Преображенския манастир в рамките на партньорството на Община Велико Търново с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София.