Хората имат нужда от празници - не само защото това е празно от труд време, както е било в миналото, но и имат нужда от моменти, в които да са заедно. Имат нужда от общност, да общуват и нещо да ги обединява, каза в интервю за БТА директорът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов, който е и преподавател по етнология и фолклористика в Русенския университет.
Той коментира, че винаги е имало процес на интегриране на нова празничност, която се опитва да си намери място сред класическите фолклорни празници.
"Да кажем, че националната държава, всяка една такава държава, се опитва да интегрира свои празници, за да покаже единството на нацията и тези празници са не по-малко важни за идентичността, отколкото наследените", обясни професорът.
По думите му, ако трябва да се взрем в по-близкото време, то още през социализма в България се правят опити това, което е наследено, да се преосмисли и заради християнството в него.
"И тогава в Етрополе, да речем, се появява Празникът на заврения зет. Появява се и Дядовден в русенското село Черешово, който е вече на повече от 60 години. Има изследователски интерес към темата и трябва да кажем, че празникът, освен че формира идентичност и показва различие на местната общност, е и безспорно нейно културно наследство, което тя съхранява във времето", обясни проф. Ненов.
Според него много по-динамични и сякаш с по-големи колизии са празниците, които се стремят да заемат територия от тези, които са наследени и традиционни - какъвто е случаят със Трифон Зарезан и с появата на Свети Валентин.
"Тук можем да кажем, че за всеки влак си има пътници. Безспорно, културата, която е вече световна, която е комерсиална и се опитва да ни продава всичко, свързано с празника на влюбените, е изключително мощна. Но трябва да кажем, че пък и това, което е наследено у нас, е не по-малко мощно, защото виждаме, че и лозята се пълни на Трифон Зарезан, и хората се събират. Това е така, защото празничността, обвързана със Свети Трифон, е част от нашето минало, но и настояще - например винопроизводството от хилядолетия го имаме. Така ще е и днес. Днес дори на този празник се гледа като на потенциал за развитие на винения туризъм и в това няма нищо лошо, даже много добре - префункционализират се, преосмислят се нещата и по този начин се запазват", обясни ученият.
Според него ситуацията с Хелоуин и маскирането също създава конфликти.
"Но да кажем, че има специфична аудитория, по-скоро детска. Тя също е свързана с комерсиализацията. Но дете и семейство, които празнуват Хелоуин, не го правят постоянно, защото като пораснат децата, това спира. Тук виждаме възрастови рамки. Да кажем, че днес в детската среда се пренасят модели от света на възрастните, което винаги е било. Детските игри са така устроени, че повтарят света на възрастните и по този начин децата се учат", обясни проф. Ненов.
Празникът е устойчив, когато е ценен за местната общност
Той каза още, че днес интересите са твърде разнообразни.
"Едни се интересуват от едно, а други - от друго, и това, че има много празници означава, че хората се събират по различни причини на различни места. Това не означава, че ако вие харесвате боб, ще отидете на празника на боба. Може би по-скоро до вас ще е празникът на тиквата и ще посетите него. Но всички тези празници, свързани с фестивали в селска среда - на рибени чорби, на баници, на суджуци и т.н., показват и някаква местна специфика, отдаденост към темата. Трябва да кажем, че в голяма част от тези празници се вижда и политическо присъствие, т.е. с политически поръчки, с проект за култура се дава поне началото на част от тези празници, които впоследствие, ако са успешни, ако са убедителни за местната общност и за посетителите, продължават битието си, продължават да съществуват във времето. А други пък са изчезнали", обясни проф. Ненов.
По думите му даден празник се превръща в истински устойчив за местната общност, когато й е ценен.
"Ако всяко едно нещо от темата за културните наследства, което има някаква връзка с миналото или пък с настоящето и с начина ни на живот като форма на култура се възприема за ценно, то се пази, съхранява се и се представя пред другите като богатство. Защото от него хората имат полза - дали ще покажат местната рибена чорба, дали нещо друго, всичко това ни показва погледа на местните хора, които съхраняват своето пред чуждите", обясни специалистът.
Празниците, обвързани с храна, представят част от местната идентичност
Проф. Ненов казва още, че празниците, обвързани с храна, са изключително важни.
"В миналото не е имало празник, в който да не се споделя храна. Споделянето на храна дори е основата на всеки празник - освен танците и песните. Но тук споделянето на храна се превръща в представяне на част от местната идентичност - например горнооряховският суджук е изключително важен, защото само в този район се прави, или пък троянската сливова ракия, или пък свинския бут в Елена. Човек представя себе си и начина си на живот като различен и особен", обяснява проф. Ненов.
По думите му в този контекст храната е това, което в последно време възбужда сетивата на всеки един от нас.
"Защото сетивата са такъв елемент, който ние поглъщаме физически - т. е. веднага можем да разберем дали една храна е хубава, или не. И тъкмо поради тази причина в сложен свят, в който имаме екологични замърсявания и екологично чисти зони, в който имаме използване на изкуствени торове или пък нямаме, всичко това се оказва важно за нас, за нашия начин на живот, за нашите страхове. По тази причина възприятията, че селото е по-чисто, запазено е от инвазията на чуждите храни, които срещаме всекидневно в супермаркетите, всичко това ни примамва и изкушава. И когато виждаме храната, приготвена по стар начин, по наследен начин във времето, ние й се доверяваме в по-голяма степен. От друга страна вкусовете на света ни заливат. Тези екзотични вкусове с всевъзможни подправки изкушават, но както казваме понякога, те не са точно нашите. Помним всички вкусни неща от детството и ги приемаме като някакъв образец, който днес отново трябва да възкресим, за да може пак чрез него да възпитаваме и своите деца и тези, които са ни дошли на гости. И ако те ни харесват, това означава, че нашият начин на живот действително е представен като форма на култура", каза проф. Николай Ненов.