Хората, които идват на Антарктида, не са случайно тук, те имат тази необходимост, каза в интервю за БТА салвадорският режисьор Ернесто Батиста

Хората, които решават да дойдат тук, в Антарктида, не са тук случайно. Те избират да дойдат тук, или по някакъв начин имат необходимостта да бъдат тук. Това каза в интервю за БТА режисьорът и визуален артист от Ел Салвадор Ернесто Батиста, който е част от 34-тата българска антарктическа експедиция.
Батиста e режисьор, визуален артист и писател от Ел Салвадор. Той е политически емигрант и към момента живее и работи между Боливия и Колумбия, като той е част от 34-тата българска антарктическа експедиция благодарение на сътрудничеството между Българския антарктически институт и колумбийската полярна програма. По-голямата част от работата му е свързана с колективната памет и имиграцията, като комбинира политически и поетичен подход. 
"Сътрудничеството с България е част от системата за кооперация. Всеки помага на всеки. Това е като щастлив квартал: всички си помагат. Икономиката на това място се основава на дипломатически отношения, което е нещо много особено", обясни той интереса си към участие в чуждестранна антарктическа експедиция.
На Антарктида Батиста работи върху три проекта, които са обединени под заглавието "Единствената памет за света винаги ще бъде тишината" (The Only Memory of the World Will Always Be Silence).
Единият проект е посветен на символа на животните в Антарктида и се нарича "Животни, направени от чиста памет" (Animals Made of Pure Memory). 
"Това е изследване на сънища, спомени и травма, фокусирано върху освобождаването на спомени, които, по някакъв начин, продължават да те връщат в миналото, и превръщането им в животни, които да бъдат освободени", посочи той. "Така че това е комбинация между криптозоологично спекулативно мислене и поетично и психиатрично, неврологично изследване. Защото не става дума само за споменаването на всички тези образи, а и за разбирането защо тази форма или тази динамика на освобождаване като създание — като жива памет — трябва да бъде направена", поясни Батиста.
Той подчерта, че това е интимен проект и все още е в процес на изясняване в какъв формат да бъде представен.
Вторият проект носи същото име като основния проект "Единствената памет за света винаги ще бъде тишината".
"Говорим за присъствие и отсъствие. В този (проект) работя с GoPro камера и с термална камера. За мен това са интимни устройства и бяха избрани преднамерено. Първото, защото този вид камера — поне тази, която използвам — е нещо почти воайорско, защото влиза в ролята на свидетел. Има много места, където голяма камера не може да бъде занесена. Но хубавото на малката камера е, че тя става свидетел на процеси, на които голямата не може да стане свидетел", обясни той техниката си.
Батиста подчерта, че иска проектът да е по-личен и да улови неговия поглед като участник в българската антарктическа експедиция.
"Термалната камера е ключът към проекта. Присъствие и отсъствие, поне от моята гледна точка, се измерват с температура. Нещо толкова просто като нюанс или топлината на едно тяло може да се възприеме като компания", посочи той.
По думите му на място като Антарктида, където всичко е студено и всичко е определено от студенината, дори първичната "супа на живота" е била измервана чрез температура. 
"Красиво е, защото, в цветовете, които конфигурирах за образа, най-студеното е черно — напълно черно — така че това, което е студено, е като дупка. А топлината е бяла или жълта. Така че можете да видите този вид компресия, когато гледате образите", поясни Батиста.
Той подчерта, че се съсредоточава върху тази гледна точка на Антарктида, защото историята ѝ до този момент се основава на човешко присъствие — независимо дали е политическо, дали е човешко, дали е екзистенциално: самота, компания, духовни преживявания, които се основават на топлината.
Третият проект на салвадорския режисьор на Антарктида е свързан с историята на човешкото присъствие и политиката на Южния континент, както и със създаването на салвадорска антарктическа база.
"В момента това изобщо не е възможно, защото не сме консултативен или неконсултативен член. Не може дори да се каже, че мислят за научни експедиции или нещо подобно — това изобщо не е на дневен ред", отбеляза Батиста.
Чрез фиктивен разговор за възможна антарктическа програма на Ел Салвадор режисьорът се стреми към изследване на възможностите за реалното ѝ създаване в бъдеще и политическите аспекти на този въпрос.
"Тук например имате историята за Христо (Пимпирев), който е направил всички тези неща, за да стане базата. Видял съм, че и другите бази имат свои конкретни истории как са започнали да съществуват. И за мен това е много интересно, защото идеята да присъстваш в Антарктика не е само голото намерение да спасиш света или да спасиш природата — по-сложно е. Затова да предложиш присъствието на страна като моята тук, според мен, е да зададеш въпрос за всички тези линии или всички тези наративи около самото създаване на бази. Почти съм сигурен, че в бъдеще, след 2048 г., това време ще бъде известно като „ерата на базите“ или нещо подобно, защото сега всичко е база. Целта е да имаш база", обясни Батиста.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.