Хората, населявали раннонеолитното селище край врачанското село Оходен, са били високо духовно изградени, каза археологът Георги Ганецовски

Хората, населявали раннонеолитното селище край врачанското село Оходен, са били изключително високо духовно изградени, каза за БТА археологът и директор на Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца Георги Ганецовски. За това говорят открити вече над 15 керамични зооморфни фигурки, най-вече на говедо, всички без изключение счупени. „Това показва едно нещо - че те са извършвали своите обреди с жертвоприношение на животни символично, чрез счупване на малки моделчета. Както и техните обредни масички, които също са счупени“, разказа Ганецовски. 
„Намираме и много животински кости, но те по-скоро са част от храната. Както сега при принос оставяме част от храна, по същия начин те са оставяли храна при ритуалите в чест на Бога Слънце и Богинята майка Земя. Открити са кости от говедо, овца, коза и дивеч като елен и дива свиня. От растителните са намерени зърна от лимец и някои бобови“, съобщи Ганецовски, допълвайки, че най-ранните следи от човешка дейност в селището са от около 6000 г. преди Христа, най-късните - 5 650 г. преди Христа.  
Ганецовски припомни, че разкопките край с. Оходен, Врачанско, се извършват вече 23 години. При последната експедиция тази есен са проучвани няколко структури от битово-стопански произход, които са били разрушавани от разливите на р. Скът и в последствие отново издигани. Паралелно с това продължава проследяването на две, по думите му,  странни иригационни съоръжения, които са ограждали така наречия храмов комплекс от две страни. 
Проучвана е и обредна структура № 15, където са установени над 30 огнища, в които са извършвани символичните жертвоприношения и където са открити и огромен брой  фрагменти от миди, също включвани в обредите.
„Сред находките тази година преобладават фрагментите от култови масички, което показва че обредността е съпътствала постоянно живота на първите земеделци. За да бъде разбираемо за съвременните хора, по отношение на това, което е имало на мястото, давам като паралел това, което ние познаваме като манастир днес – хора, които живеят като монаси, вглъбени в своята религиозност и обредност, живеят на това място, тук отглеждат стопанството си, ниви, добитък. В общи линии нещо подобно се е случвало и преди 8 хил. години в района на Оходен“, разказа Г. Ганецовски. 
По думите на археолога всички сгради в селището са били с дървена конструкция, овални, със скосени стени от преплетени пръчки, измазани с глина, приличащи по форма на индиански юрти, имали са отоплително огнище вътре или в близост до врата. Изключение от общите форми на сградите прави храмовата част, която е правоъгълна, с масивни колони, държали във височина доста сериозна конструкция, но колко висока – не е известно. 
„Това което ни впечатли, трети такъв случай в структура намираме, е използването на камък при щателното изграждане на отоплителното съоръжение. Заграждали са го с надлежно подреден каменен цокъл. Намерихме и доста голямо като размери съоръжение, изцяло изградено от камък в правоъгълна форма, с размери метър на метър и тридесет. Върху него намерихме и рог от тур, който вероятно е красял стената на отоплителното съоръжение“, каза Ганецовски.
По думите му това откритие за използването на камък за градеж е новост за науката, тъй като до този момент се е считало, че камъкът е влязъл в тази употреба 1000 години по-късно . „Откритието в Оходен показва, че камък при изграждане на отоплителни съоръжения и в някои случаи като допълнително укрепване на стените, е използван още от началото на ранния неолит“. 
Сред важните открития край Оходен са и доказателствата, че през ледниковия период е имало определени по-малки периоди от по няколко хиляди години на омекване на климата. „Имахме уникалния шанс да хванем едно такова омекване, благодарение установена калцирала органика, а и на откритите артефакти, като кремъчни инструменти. Успяхме да докажем, че по това време палеосредата е била по-благоприятна, ледници категорично не е имало, а и проучванията в пещери като „Козарника“ показват липса на човешко присъствие в този период“, посочи директорът на РИМ-Враца.
По думите му с тези отрития Оходен се е превърнал в единствения обект в България, в който в рамките на едно ранно неолитно поселение е регистрирано човешко присъствие от късния палеолит до късния мезолит.
„Откритията в Оходен всяка година ни удивляват и в много случаи се оказваме неподготвени, както тези къснопалеолитните пластове, на които попаднахме. Излезе, че ние разкопавайки ранния неолит, стигайки до този льос, който го наричахме стерилен, се оказа, че не е стерилен и че следите от човешко присъствие продължават и надолу“, посочи археологът.