Хората от каменната ера са подбирали материалите за сечивата си, показва проучване


Ранните предци на съвременните хора, живели в каменната епоха, са били по-взискателни към скалите, които са използвали за изработване на сечивата си, отколкото се смяташе досега, предаде Асошиейтед прес, като цитира ново проучване. 
Те не само са изработвали инструменти, но и са знаели къде могат да намерят подходящи материали и са планирали предварително как да ги използват, като са изминавали дълги разстояния. 
Преди около 2,6 милиона години ранните хора са удряли камъни един в друг, за да отчупят остри парчета, които да използват като остриета за разфасоване на месо.
Това им е позволявало да се хранят с големи животни като хипопотами, които са се събирали близо до извор на прясна вода в археологическия обект Няянга в Кения.
"Кожата на хипопотамите е много дебела", и не всички камъни са били подходящи за изработване на достатъчно остри сечива, за да я пробият, каза Томас Пламър, палеоантрополог в Сити юнивърсити в Ню Йорк. Той е съвтор на проучването. 
"Когато става въпрос за каменни сечива, не всяка скала е еднаква по отношение на качеството на инструментите", отбеляза колежката му Ема Файнстоун от Природонаучния музей в Кливланд.
В обекта Няянга изследователите попадат на издръжливи остриета, изработени от кварцит - скален материал, който експертите успяват да проследят до речни корита и други места на около 13 километра разстояние от кенийския археологически обект, отбелязва Асошиейтед прес. "Това предполага, че те са знаели какво е разпределението на различните ресурси в околността", каза съавторът Рик Потс от Института "Смитсониън".
Досега изследователите предполагаха, че камъните са били намерени от прародителите на съвременните хора на разстояние от около километър и половина около извора на прясна вода.
Новото проучване показва, че "тези ранни хора са мислили в перспектива. Това вероятно е най-ранният случай на подобно поведение в археологическите изследвания", каза Ерик Делсън, палеоантрополог от Американския природонаучен музей, който не е участвал в проучването.
Новото проучване е публикувано в изданието Science Advances.