Хората от Варненския некропол са били по-високи от съседите си и са носели белези от различни раси

Хората, живели в древността край днешна Варна, са се различавали от съседите си на Балканите, били са по-високи и са носели белези от различни съвременни раси. Това казаха за БТА археологът от Регионалния музей в крайморския град Владимир Славчев и доц. д-р Виктория Русева от секция "Антропология и анатомия" към БАН.
Изследванията, разкриващи подробности за обитателите на нашите земи, са направени в института за древна генетика „Макс Планк“. По думите на Славчев от Варненския некропол са изпратени 27 проби. Учените от института са направили пълен преглед на запазения материал. За изследванията са ползвани налични вътрешни кости в черепа, които са много твърди и с най-голяма вероятност от тях да бъде извлечена ДНК.
Обработката и анализът отнеха много време, поясни Славчев. По думите му учените са успели да натрупат огромна база данни, тъй като паралелно са изследвани и проби, изпратени от Русия, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария и Средна Европа. Целият обем информация е публикуван в голяма обобщителна студиа за взаимодействието между населението на Североизточните Балкани и степното население между каменно-медната и ранна бронзова епоха. Проследена е динамиката на  контактите между хората от тези периоди. „Археолозите се занимаваме с предмети, по тях можем да кажем къде е имало обмен, докато генетичният материал представя самите хора, приликите и разликите между тях“, посочи Славчев.
На въпроса защо са изпратени само 27 проби от Варна за изследване д-р Русева поясни, че костите в некропола са силно фрагментирани, което е валидно и за ДНК молекулата в тях. Тя уточни, че изпращането на материали за изследване в „Макс Планк“ продължава.
Събраните до момента данни показват, че хората, живели около днешна Варна, са били носители на различни патогени. Открити са например хепатит и салмонела. Дали хората са загивали от тези болести, не може да се каже, уточни Русева. Имунната система е реагирала различно и в някои случаи индивидът може да не е развивал болестта.
Демографските разпределения показват, че в тези времена хората са умирали много по-млади, допълни Русева. По думите й много рядко са успявали да надхвърлят 40-годишна възраст. По-голямата част са умирали между 30-а и 40-а си година. Имало е и много висока детска смъртност, но няма как да бъде доказано колко е била, тъй като малките обикновено не са ги полагали в некропола.
Изследванията показват, че във Варненския некропол не е открит човек, който силно да се различава от останалите, допълни Русева. Генетичната линия е характерна за това население и има малък процент други генетични линии. По думите на Русева обаче не може да се каже, че обществото е било затворено и вътрешнобрачно. Изследванията показват, че хората имат генетична близост, но тя не е близкородствена връзка, посочи антропологът.
Откритите край днешна Варна материали свързват населението главно с популациите, разпространени в Анатолия, които след това се разпространяват по Дунав към Централна Европа, допълни Русева. За нея е било изненада, че направените в „Макс Планк“ изследвания отдалечават хората от некропола от тези, които са се развивали в Северното Причерноморие. Хората по-скоро са се установили по диагонала между Анатолия и Средна Европа, което не е  нелогично, защото тези популации са имали близка стопанска дейност, развивала се около реките и големите водни басейни, посочи още Русева. И уточни, че жителите на северните степи са по-различна генетична група.
Славчев допълни, че изследванията на хората, живели по нашите географски ширини, показват основно анатолийски генетичен материал. Всички заселници на Балканите са носители на земеделието и скотовъдието и идват от Анатолия. Единият вариант е да са се разселили през островите в Егейско море, обясни Славчев. Той припомни, че все още се спори дали Босфорът в ония времена вече е бил проток или не, така че ако е било суша, може да са минали и по този път. Ясно е обаче, че най-ранните заселници на Балканите първо се установяват в Северна Гърция и по долината на Вардар и Струма, стигат до средната и западната част на Балканите, посочи археологът. По думите му след това започва разселването им на изток. Най-ранните неолитни селища, открити у нас, са в северната част на страната, посочи още Славчев. По думите му след това хората стигат до днешна Южна България, което обаче не отрича възможността и по брега на Черно море да е имало преселническа вълна.
На въпрос как са изглеждали древните, антропологът поясни, че спрямо съвременните хора са имали доста по-нисък ръст. Тя подчерта обаче, че сред положените във Варненския некропол има доста по-високи в сравнение с това, което учените знаят за този времеви период. Аз търсех някакво обяснение с връзки от Североизток, но генетиците казаха, че не е така, допълни Русева. Тя уточни, че хората са имали кавказоиден изглед, но са носели и белези, характерни сега за цветнокожите раси – по-тъмна кожа и коса, по-месести устни. Носовете обаче са тесни. С развитието на генетиката много се промениха разбиранията за расовото разделение на човешкия вид, допълни Русева. По думите й се оказва, че е имало типове хора, които са се развивали на по-малки територии и са имали белези, които сега не се срещат като комплекс в някоя от съвременните расите. И аз не мога да си ги представя точно, така че да оставим първо генетиците да кажат резултатите, с усмивка посочи антрополът.
Славчев коментира, че за него е от изключително значение, че направените изследвания най-сетне дават ясна представа за съотношението и близостта между живелите в трите големи места, където има изследвани голям брой индивиди. Той уточни, че е направено сравнение на генетичните линии от Пиетрене (Румъния), Юнаците (Пазарджик) и Варна, които са приети от учените като знакови еталонни колекции. Имаме три различни етнорегиона на Източните Балкани – Черноморието, Дунавската част и Юнаците през финалния етап от живота на селището, обясни Славчев. Той уточни, че изследването на тези ДНК-линии определя няколко групи в отделните комплекси. Те са седем в Пиетрене, шест във Варна и четири в Юнаците, уточни Славчев. По думите му тези от Юнаците напълно се припокриват с четири от Пиетрене, но само една се припокрива с Варна. Три от Пиетрене се припокриват с три от Варна, а три остават изолирани.
Изводът е, че има смесване на населението, подчерта Славчев. Неговата лична позиция е, че съвпадението между Юнаците и Пиетрене показва голям етно-културен комплекс, в който освен предметите, циркулира и населението, което се смесва. Те обаче се различават от населението по Черноморието, където генетичното наследство е различно. Черноморието е последният заселен район през новокаменната епоха, посочи Славчев.
По материалната им култура виждаме, че пристигайки край днешна Варна, са били доста изостанали в сравнение със съседите си, допълни археологът. На въпрос как тогава се оказват „производители“ на най-старото обработено злато в света, археологът посочи, че според него бързо са се адаптирали и са намерили своя „бизнес ниша“.  Реално, това е най-бедният на суровини район на Балканите – няма рудни находища, кремък - неща, които са основни суровини за скотовъдното население, посочи археологът. Неговата лична позиция е, че постиженията им се дължат точно на това, че са различни, че са пришълци. На фона на другите групи хора, които са по тези земи отдавна и имат контакти помежду си, „варненци“ пристигат и остават на най-неблагоприятното място, а за да оцелеят, трябва да се приспособят бързо и да са по-добри от другите. Освен това трябва да намерят и нещо по-различно, което да ги храни, защото и тогава, както и днес, търговската комуникация е била от огромно значение, посочи Славчев. Той припомни, че има доказателства за търговски отношения още от ранния неолит. Като пример даде находищата от кремък и вече установените мрежи за разпространението му, при това на големи разстояния.
„Варненци“ попадат тук в период, когато започва бум на занаятите, каза още археологът. Той припомни, че през каменно-медната епоха се разпада традиционното неолитно стопанство, където всеки е равнопоставен. С появата на металургията, добиването на метал изисква вече специфични знания и умения и започва да се появява специализацията – едни правят брадви, други – грънци, но за големи групи население, а не само за себе си, посочи Славчев. Така да се каже, появяват се първите майстори, а това води до нуждата от обмен не само на суровини, но и на знания, каза още археологът. И допълни, че е трудно доказуемо, но е твърде вероятно точно тези промени да са помогнали на „варненци“ да се включат в общата картина.
Както и да са изглеждали тези хора, са живели като нас, каза още археологът. Според него те са имали същите понятия за икономика, за бизнес, за законност в обществото. Учените вече са наясно, че са се хранели основно с месо и зърно. Макар че са живели край морето, рибата е била под 5 процента от тяхната диета. Освен това изследванията доказват, че е нямало гладуващи. Всички са се хранели с едно и също, което подсказва, че е нямало крайно бедни, които да не могат да си осигурят насъщния.
На въпрос дали във Варненския некропол са открити хора, починали от насилствена смърт, д-р Русева отговори отрицателно. Тя обаче уточни, че това на практика не е показателно, тъй като много често убитите не са полагани в общите гробища.
Антропологът подчерта, че един от изводите на учените на база всички направени изследвания е, че относителната хомогенност на населението на Балканите по-скоро говори за наличие на вътрешни конфликти, а не за „пришълци“, които идват и трепят местните. Дори и да е имало конфликти, победители и победени си приличат от генетична гледна точка и може само да се гадае колко често е имало сблъсъци и на какво са се дължали, обобщи Русева.