Хората се плашат от срещата със съвременната музика, защото тя е трудна за слушане, смята музиковедът Венециела Найденова

Хората се плашат от срещата със съвременната музика, защото тя е трудна за слушане. Тя е отишла толкова напред в професионално отношение, ползвайки изразни средства, които непрекъснато еволюират, че само професионалистите могат да я изследват. Класическият и романтичен репертоар все още „храни“ публиката в днешно време. Има интерес и към стари произведения, които се откриват от различни музиканти в Европа. Такова мнение изрази в интервю за БТА музиковедът, журналист и композитор Венециела Найденова, която гостува във Варна, за да представи проект с авторски творби. От 1991 г. тя живее в Швейцария, където развива и преподавателска дейност. 
По думите й в Европа има фестивали и концерти за нова музика, но те пак се посещават предимно от професионалисти. „Въпросът е как тя да стигне до всички хора и това е дело на всеки музикант. Той трябва най-напред да я познава, а не да се обучава само по примери от XIX век, както и да приобщава публиката към тези произведения, защото хората ходят на концерти когато познават някого или искат да чуят свой близък, но едва ли ще го направят заради нещо абсолютно неизвестно, дошло от другия край на света, независимо дали има награда „Грами“, смята Найденова.  
Тя обясни, че в едно класическо произведение най-важният принцип е повторението. „В него има някакви теми, след това експозицията се повтаря и хората я запомнят. Докато сега в съвременната музика това се разрушава и искаме да имаме нещо друго. В предишните естетически канони не е било престъпление да се използва друга музика и хората са „рециклирали“ своите произведения, вземали са творби на колеги или от фолклора, от улицата и кабаретата. Днес това се смята за плагиатство, всичко трябва да бъде оригинално, което също е голям проблем. 
През XVIII и XIX век се е слушала само нова музика на живо, защото не е имало възможност тя да се запише и да се възприема по друг начин. Било е скандално два пъти да се изпълнява една опера например, всеки е отивал само на премиера, за да чуе нещо ново. В началото на ХХ век е било интересно да се използва народна музика. После по тези земи имаше социалистически реализъм, който трябваше да докара изкуството близо до народа, да има мажорни акорди и ентусиазъм, иначе произведението не получаваше гражданственост“, каза Найденова. 
Тя смята, че всеки артист, който живее в пулса на времето, реагира на събитията около нас и това важи и за съвременните композитори, но ние опознаваме доста по-късно техните произведения, защото не получават гласност. Тя даде за пример опера, чиято премиера се е състояла наскоро в Женевската опера и е третирала проблема с бежанците. 
Голямо значение за слабото популяризиране на съвременната музика има липсата на критика и специализирани медии. По думите на Найденова специалистите пишат в научни издания, които се четат от много малко хора. „За да има общодостъпна критика, трябва вестникът да задели място, тоест и пари за това, а печатните издания са притиснати от издателски групи, които искат да печелят, което става само посредством реклама или служене на политически и идеологически цели. Мястото на критиката намалява и се стига дотам, че почти не съществува. Десет реда анонс за концерт е обява, а не статия. В Романска Швейцария, където живея, има специализирани издания за музика. Има вестник Le Temps, който е вързан с Le Monde, и понякога печата критика и рецензии, но мънички. Голям бива материалът при някакъв скандал, защото това е, което продава и е на първа страница. Има и „Швейцарски музикален вестник“, където са се обединили всички асоциации и съюзи, но там постоянно има съкращения на журналисти. Хората протестират, искат нормална информация, но нещата стоят така“, сподели тя. 
Част от решението на проблема с достъпа до съвременна музика според нея са фестивалите, защото програмите се подготвят от специалисти и професионалисти представят творбите, но и при тях трябва да се внимава да не се тръгне по меркантилна линия, защото те трябва да имат образователен ефект. 
Венециела Найденова каза, че композира само когато непременно има необходимост да запише това, което „пее“ в нея. „Като по-млада съчинявах по-сложно, но после, може би от опита с годините, осъзнаваме, че не е необходимо да покажем всички техники, които сме научили. Друго типично за мен е, че съм композиторка и като повечето жени имам семейство, работа и още много неща на главата, затова моите форми са много кратки. От музикална гледна точка в тях има често серийна техника, типична за ХХ век, но сериите са третирани свободно и са едва забележими за ухото, има модални звучности и понякога хроматични цитати“, уточни композиторката. 
Тя е гостувала на Софийски музикални седмици, където са представяни нейни произведения, както и във Варна и в Плиска, където организира фестивал. В концерта във Варна прозвучаха Старобългарски хорал за пиано, Песен за кларинет, Три строфи за цигулка, „Мечтани изображения" за пиано, песни по Федерико Гарсиа Лорка и Адалберт Шамисо - в стила на Шуман, част от неговия цикъл „Любовта и живота на жената“, както и световна премиера на песен по хайку на Пиер Югли на френски език.