Хората трябва да разберат същността на изкуствения интелект и да навлязат в него колкото може по-бързо, каза д-р Артур Кордон

Хората трябва да разберат същността на изкуствения интелект и да навлязат в него колкото може по-бързо. Това каза в интервю за БТА д-р Артур Кордон, един от пионерите в прилагането на изкуствения интелект в бизнеса.
Той гостува в Сливен, където изнесе пред ученици и преподаватели лекция за бъдещето на технологиите, за предизвикателствата и възможностите, които идват с тях, и за това колко бързо трябва да се адаптираме към настъпващата нова ера. Срещата бе по инициатива на Красимир Георгиев, директор на Сливенската професионална гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“, със съдействието на Регионално управление на образованието – Сливен и Община Сливен.
С близо три десетилетия опит в големи американски компании, над 70 научни публикации и пет книги, последната от които „Перспективата изкуствен интелект“, издадена на български език през 2023 г., д-р Кордон е сред най-авторитетните гласове в света на изкуствения интелект.
По думите на д-р Кордон има необходимост учителите да бъдат подготвени да работят с изкуствен интелект. Според него това е първата и най-важна крачка, защото именно образованието ще определи дали обществото ще бъде готово да посрещне промените, които вече настъпват. Той сподели опита си от Съединените щати, където IT-индустрията активно подпомага училищата, като обучава първо преподавателите, а след това и учениците.
„IT-секторът притежава необходимия капацитет и знания, които трябва да се предадат надолу по веригата – от бизнеса към университетите, после към училищата. Това е логичният път, по който се постига устойчиво обучение по съвременен изкуствен интелект“, посочи той.
По думите му, в България съществува добра основа – лаборатории и центрове като INSIGHT към Софийския университет вече работят на световно ниво и развиват модерни технологии, но липсва механизъм, който да пренесе тези знания към училищното образование. Тази „трансмисия на знание“, както я нарече д-р Кордон, трябва да се случва много по-бързо и по-органично, отколкото позволява сегашната структура на образователната система. „Ние имаме институции, правила и учебни програми, които се променят бавно. Но динамиката на изкуствения интелект е такава, че след две години може да е настъпила изцяло нова технологична епоха. Ако чакаме бюрокрацията да реагира, рискуваме да изостанем безвъзвратно“, предупреди той.
На въпрос за забраната за използването на мобилни телефони от учениците д-р Кордон определи забраните като „най-лошото възможно решение“. Според него децата са изобретателни и винаги ще намерят начин да заобиколят ограниченията, но по-важното е, че училището губи възможността да ги научи как правилно да взаимодействат с технологиите. „Контактът с изкуствения интелект не трябва да бъде случаен, а осъзнат. Той не се осъществява чрез телефона и социалните мрежи, а чрез компютър, чрез работа, чрез разбиране. Истинският, дълбокият контакт е този, който изгражда умения и критично мислене“, посочи той.
Д-р Кордон предупреди, че човечеството навлиза в период на сериозни икономически и социални трансформации, предизвикани от бързото развитие на изкуствения интелект. Технологията вече засяга пазара на труда, като някои професии ще изчезнат или ще се трансформират напълно. Сред първите засегнати са преводачите, административните служители, а все по-често и специалисти от IT-сектора.
„До съвсем скоро програмистите се смятаха за недосегаеми. Получаваха високи заплати и не усещаха заплаха. Но сега изкуственият интелект вече може да генерира качествен програмен код самостоятелно. Това означава, че една компания, която днес има нужда от десет програмисти, след година може да работи само с четирима. И това не е прогноза – това вече се случва в Съединените щати“, каза той, позовавайки се на реални примери от индустрията.
Опасността от навлизането на изкуствения интелект не се ограничава само до бизнеса. В контекста на съвременните хибридни конфликти д-р Кордон посочи, че някои държави вече използват AI като оръжие. „Едни от най-опитните програмисти се намират в Северна Корея, а ефективността, с която те прилагат изкуствения интелект за военни цели, е по-висока от тази, с която ние го използваме в образованието. Това е тревожно“, каза той.
По думите му, тенденцията да намаляват научните публикации в САЩ в областта на изкуствения интелект е показателна – подобно на това, което се случва преди десетилетия с изследванията по ядрена енергия, преди създаването на атомната бомба. „Битката вече се пренася там – в нов тип оръжия, нови стратегии и хуманоидни системи. Войните на бъдещето няма да приличат на нито една война от миналото“, каза д-р Кордон.
Той обаче остана оптимист за бъдещето. Според него способността да се говори открито за рисковете и да се критикуват системите е израз на надежда. „Политическата некоректност ме прави оптимист. Да можеш да казваш истината, без страх, е единственият начин да се движим напред“, заяви той.
В лекцията си д-р Кордон направи исторически обзор на развитието на изкуствения интелект от 1959 г. досега и определи последните четири години като „истинска революция“. Той разграничва три основни форми на AI – базов, генеративен и агентен. Първият представлява основата на всички системи за машинно обучение, вторият – познатият ChatGPT, с който вече над милиард души по света ежедневно общуват, а третият – новият т.нар. „агентен изкуствен интелект“, който предстои да навлезе масово в следващите години.
„ChatGPT има световното знание, но няма мисъл и логика. Той е като универсален зубрач – знае всичко, но не може да преценява. Затова за сериозни задачи, особено в бизнеса, трябва да се използва агентният изкуствен интелект, който може да действа самостоятелно, да взема решения и да анализира“, обясни той.
Според прогнозата му, след няколко години всеки учител ще разполага със серия от собствени „агенти“, които ще проверяват домашни, ще следят учебните програми, ще анализират напредъка на учениците и ще подпомагат преподаването. Това ще доведе до „изключително динамично образование“, при което преподавателите и учениците ще трябва да бъдат гъвкави и готови да се пренасочват според нуждите на пазара на труда. Д-р Кордон въведе и понятието „хибриден интелект“ – синтез между човешкия и изкуствения интелект. Според него това е бъдещето, към което светът неизбежно върви.  „Има вопиюща необходимост хората да разберат същността на изкуствения интелект и да навлязат в него колкото може по-бързо, категоричен бе той. Това не е просто въпрос на интерес или професионален избор. Това е въпрос на оцеляване и на бъдеще.“