Художникът и сценограф Юлиан Табаков представя във Варна своя проект „Виждам те“, който се състои от три серии - рисунки със заглавие „Виждам те“, пространствени творби, озаглавени „Небесно войнство“ и инсталацията „Водна кула“. Изложба с първите две серии е подредена в Градската художествена галерия, а пространствената творба е разположена в културния център „РеБонкърс“ в специален формат, подготвен за Варна.
За първи път работя проект, включващ три теми, които са разнородни и могат да бъдат както съчетавани едновременно, така и показвани поотделно, обясни авторът пред БТА. Проектът е представян и в София, Стокхолм и Русе, припомни той.
Работите ми разглеждат границата между духовното и материалното, посочи Табаков. В изложбата „Виждам те“ има рисунки на животни. Те са издадени и в книга, която посетителите могат да разгледат. Авторът призна, че му е било трудно да избере кои видове да изобрази, защото обожава животните. Планът му е бил да са 28 заради формата на книгата, но в крайна сметка са станали 60. Сред тях има и три изчезнали - птицата додо, тасманийски вълк и куага. Много от рисунките са правени в Китай, където Табаков е работил по сценографията на спектакъл по „Вишнева градина“. Каза, че работи по памет, защото много добре познава формите и движенията на животните, но понякога ползва и фотографии.
„Това, което ме интересува в тях, е погледът им. Той е ядрото. Всичко останало - цветове, пози, са формални обстоятелства“, така авторът обясни отсъствието на околна среда в рисунките си. „Ако този поглед го няма, това, че са красиви няма значение. Искам публиката да осъществи връзка с тях и в крайна сметка със себе си. Да разбере, че това са живи организми, а не неща, които мърдат и ни пречат. Ние хората сме като ракова клетка, която растейки умъртвява организма, без който всъщност не би могла да съществува“.
От пространствения проект „Небесно войнство“ във Варна са показани творбите „Дървото на живота“ и три колибрита, две от които са препарирани, а другото е мумифицирано. По думите на автора най-добра представа за идеите му дава изложбата в София, където във въздуха са разположени разперени крила, даващи усещане за летеж, а на земята те се редуцират до едно изцапано перо. Тоест от цялото небесно войнство остава един боклук, обясни той. „Убивайки духа и превръщайки го в материя, ние го правим инертна маса, която е достатъчно красива да ни подлъгва да трупаме от нея, но в същото време ни изсушава отвътре. Тя не ни запълва, напротив, оставя усещане за празнина, колкото и повече да тъпчем вътре. Като бездънен кладенец“, обясни Табаков.
В инсталацията „Водна кула“ от тавана висят диско ресни, които при своята игра със светлината хвърлят сенки по стената, създаващи усещане, че си под вода. За това спомага и музиката, която звучи като исо от ниски гласове, но е генерирана електронно. Във „Водната кула“ се щурат златни рибки, а на пода има глина, която се асоциира със сухата земя, обясни Табаков.
Утре, 13 ноември, той ще посрещне група деца в Градската галерия на Варна, за да рисуват заедно сред изложбата.
Проектът „Виждам те” се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Столичната община и Сдружение „Таляна“ в партньорство с „Топлоцентрала”, Художествената галерия в Русе; Градска художествена галерия „Борис Георгиев” във Варна, „Галерия +359” и Duocontradiction - Стокхолм.
Юлиан Табаков работи в областта на визуалните и сценичните изкуства, киното и илюстрацията. Завършил е сценография в Националната художествена академия в София и изящни изкуства в ENS des beaux-arts в Париж. Негови проекти визуални са „Genesis” 2023 г., Real/Apparentlyreal 2022 г., „Портрет на умиращ титан” 2021 г., „Мигновения” 2015 г. През 2012 г. заснема документалния филм „Цветанка” за своята баба, който получава 13 награди и е част от официалната програма на фестивали като DocFothnight – MoMA Annual International Festival of Nonfiction Film, Doc Leipzig, CPH:DOCS.
Табаков е реализирал над 60 сценографски и костюмографски решения на продукции в областта на театъра, операта и киното, както и илюстрации за детски книги. Работил е по операта „Дама Пика“ с режисьорката Вера Немирова на сцената във Варна. Носител е на отличие „Златен век” на Министерството на културата.