В края на септември 2025 г. в Центъра „Кристо и Жан-Клод“ – Габрово, беше открита изложбата „Сгради по хоризонтала: Български следи в модерната архитектура на Абу Даби“.
„Вдъхновението дойде от учениците в Българското неделно училище „Камбана“ в Абу Даби и тяхното искрено любопитство да научат повече за съвременните българи, оставили значима следа извън пределите на България“, казва Валентина Мирчева – ръководител на българското школо и инициатор на проекта. Когато започва да изследва архитектурната история на града, тя открива, че някои от най-разпознаваемите обществени сгради в Абу Даби са дело на български архитекти, и решава, че това е история, която заслужава да бъде разказана.
Зад визуалния и пространствения разказ на изложбата стоят две млади български архитектки – арх. Гергана Попова и арх. Ани Дошева. И двете имат зад гърба си международно образование и практика и споделят общ интерес към архитектурата като средство за разказ и социален диалог. Обединяват се около желанието си да представят тази история не просто като сбор от снимки и документи, а като преживяване.
„Фокусът на изложбата е обявяването на сгради, построени от български архитекти в Абу Даби през 80-те години на XX век, за модерно наследство и тяхното бъдеще като такива“, обяснява арх. Гергана Попова. Желанието е чрез архивни материали да въведат посетителите в предисторията на създаването на държавата Абу Даби и българската фирма „Техноекспортстрой“, като контекст за бъдещата поддръжка и адаптиране на тези сгради към съвременния град.
Визуалната и пространствената концепция на изложбата е изградена около проста, но силна метафора – хоризонтала като линия на времето, свързваща миналото, настоящето и бъдещето. Така изложбата се превръща в история, която се движи линейно, но се преживява пространствено – едновременно архив и архитектура.
Арх. Ани Дошева допълва: „Експозиционният дизайн подпомага изложбата да не се ограничава до представяне на текстова информация, а да разкаже истории чрез пространствени ситуации и многопластова материална атмосфера. Имайки предвид бързо развиващата се градска среда на Абу Даби през 70-те и 80-те години с фокус върху вертикални конструкции, сгради като Главния автобусен терминал са сред редките случаи на предимно хоризонтално разпределение. Целта беше да внесем именно това усещане и в изложбеното пространство. Много подходящата зала на център „Кристо и Жан-Клод“ беше ключов фактор да пресъздадем не само теоретично и визуално историите, но и техните архитектурни качества“.
Един от най-силните моменти в експозицията е простият, почти сценографски жест – пясъкът под краката на посетителя. По думите на арх. Дошева, изложбеното пространство трябва да въвлече посетителя в „приказен свят, различен от познатия му контекст“.
И все пак изграждането на подобен „приказен свят“ не е без своите предизвикателства. Едно от основните е адаптирането на залата, която още е в етап на реставрация и ремонт, в комфортно и безопасно изложбено пространство.
„Трансформирането на сгради като центъра „Кристо и Жан-Клод“ в активни градски пространства би подпомогнало достъпността до съвременни артистични и дизайн изяви от регионален, национален и международен характер“, коментира Дошева.
Екипът зад изложбата „Сгради по хоризонтала“ гледа към бъдещето с ясна визия за въздействието ѝ върху различни аудитории. Валентина Мирчева подчертава: „Надявам се изложбата да породи усещане за принадлежност и гордост у българската общност в Емирствата – да покажем, че и ние сме част от културната карта на това място. За по-широката публика изложбата е покана към диалог – да видят, че зад сградите, които познават от всекидневието си, стоят човешки истории, взаимно уважение и професионализъм, които надхвърлят граници и езици“.
Освен самата изложба екипът организира и образователна работилница за деца, с цел да въведе младата публика в темите и техниките на визуалното разказване. Работилницата беше предназначена за учениците от ПГ „Отец Паисий“ и се фокусира върху техниката на колажа.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и в. „Аз-буки“)
БТА публикува този текст съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция