През 1967 г. музикант на 22 години с китара в ръка е спрян грубо от охраната пред зала в Лондон. Обясняват му, че не може да влезе с куче. Не го допускат дори когато разбират, че предстои да свири и е с черни очила, защото е сляп, а кучето му е водач.
Младият мъж, силно развълнуван от случилото се, написва протестната песен „Забранено за кучета“. Две години по-късно, вече известен по цял свят, той я изпълнява в препълнената лондонска зала „Паладиум“. Британският закон е променен заради тази песен и вече незрящи хора с кучета се допускат навсякъде.
Името на младежа е Хосе Фелисиано и днес той навършва 80 години.
СВЕТОВНО ПРИЗНАНИЕ
По света името Фелисиано е синоним на музика. То е синоним на международно присъствие, което е повлияло на популярната музика в продължение на две поколения. То е синоним на присъствие, което е преодоляло музикалните стилове по начин, който остава надминат. Хосе Фелисиано е признат за първия латиноамерикански артист, който успешно е пробил на английския музикален пазар, отваряйки вратите за други артисти, които сега играят важна роля в световната музикална индустрия.
Не по-малко важно е, че Фелисиано е признат от критиците по целия свят за „най-великия жив китарист“. Наричан от критиката „Пикасо на китарата“, постиженията на музиканта са високо ценени. Той е награден с над четиридесет и пет златни и платинени плочи, печели деветнадесет номинации за „Грами“, като получава девет отличия. Носител е на изключително престижната награда LARAS (Latin Recording Academy of Arts & Sciences) за цялостно творчество.
ОТ ПУЕРТО РИКО ДО ВЪРХА НА СЛАВАТА
Фелисиано е роден на 10 септември 1945 г. в Ларес, Пуерто Рико, и е сляп по рождение вследствие на наследствена глаукома. Когато е на пет години, родителите му се преместват със семейството в квартал "Харлем" в Ню Йорк (Държавното училище в Харлем, в което той учи, днес е преименувано в негова чест на „Хосе Фелисиано“).
Макар и сляп, той се научава да свири на различни музикални инструменти, като слуша плочи и се упражнява. Като тийнейджър допринася за семейния бюджет, като свири на китара в кафенетата на Гринуич вилидж. Представител на звукозаписната компания RCA Victor го чува да свири в клуба Gerde’s Folk City в Ню Йорк и му предлага договор за запис.
Първият албум на Фелисиано, The Voice and Guitar of José Feliciano (1964), получава добри отзиви от музикални критици и диск жокеи, но не се продава добре. RCA постига по-голям успех, когато решава да го промотира пред латиноамериканската публика. През следващите няколко години той издава три албума на испански език, а по време на концерт в Аржентина през 1966 г. свири пред 100 000 души.
През 1968 г. Фелисиано оглавява латиноамериканските поп класации с La Copa Rota („Счупената чаша“) и Amor Gitana („Циганска любов“). Същата година той става популярен в САЩ с кавър версията си на хита на The Doors – Light My Fire. Песента му носи награди „Грами“ за най-добър нов изпълнител и най-добро мъжко поп вокално изпълнение. Албумът Feliciano!, от който е сингълът, става златен.
Впоследствие Фелисиано привлича голяма публика по време на турнетата си в САЩ и Англия.
В разгара на своята популярност той изпява американския национален химн The Star-Spangled Banner на Световната серия по бейзбол през 1968 г. Много хора смятат неговото неконвенционално блус-рок изпълнение за непатриотично, което води до освирквания от публиката и лоши отзиви в пресата. Но за Фелисиано изпълнението идва от сърцето. Както посочва в интервю за списание Smithsonian през 2018 г.: „Изразявах чувствата си към Америка, когато изпълних химна по свой начин, вместо просто да го изпея с оркестър.“ Въпреки противоречията, версията е издадена като сингъл и достигна 50-о място в класацията „Билборд“. Изпълненията на националния химн, персонализирани според таланта на изпълнителя, по-късно станаха често срещани на спортни събития в САЩ.
През 1969 г. Фелисиано издава Souled и Feliciano/10 to 23 и участва в първото си телевизионно шоу. През 70-те години той продължава да записва, като най-големия си успех постига с Feliz Navidad (I Wanna Wish You a Merry Christmas) през 1971 г.
През 80-те и 90-те години Фелисиано продава музика предимно за испаноговоряща публика. Албумът му от 1997 г. Señor Bolero се връща към стила на болеро от ранната му кариера и бързо постига успех в цяла Латинска Америка. По-късно той се впуска в мариачи музиката с A Mexico…Con Amor (2005).
БЪЛГАРСКАТА ВРЪЗКА
Съществува и „българската връзка“ в творчеството на Хосе Фелисиано и тя се осъществява от рок групата ФСБ. Те са единствената родна музикална формация – носител на „Грами“ – благодарение на съвместната им работа със световната звезда. Наградата е за аранжимента на световноизвестния хит на Хосе Фелисиано – Cielito Lindo, който групата пише. Номинацията за ценното „грамофонче“ идва през периода 1989–1990 г., когато България, а и цяла Източна Европа, тръгва по пътя на промените.
За познанството си с Хосе Фелисиано в свое интервю разказва Константин Цеков, който обяснява, че на „Златния Орфей“ момчетата от ФСБ се запознават с продуцента на известния музикант. След това родните рокаджии взимат визи за САЩ. В Лос Анджелис записват в студио „Фронт пейдж“. Работата в звукозаписната агенция се случва през 1989 г. Рок идолите на България не само аранжират песни на Фелисиано от албума му, издаден в края на 80-те, но и свирят някои от партиите в него и пеят част от вокалите.
Наградата българите печелят през 1990 г., когато са обявени като победители в категорията „Най-добър латино пърформанс“ на церемонията в Лос Анджелис.