Храмът „Свети Димитър Солунски“ в самоковското село Клисура отбеляза празника си. Отслужен бе водосвет от отец Любомир Мишков.
Той каза, че на днешния ден светата Православна църква си спомня за светия угодник Божи – свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Свещеникът припомни житието на светеца. По думите му всички ние сме призовани да учим децата от още ранна християнска възраст на истините на вярата, на условните християнски добродетели и Божи заповеди. Отец Любомир припомни, че светецът не се отказал от вярата си и устоял на всички мъчения. „Представете си един млад момък каква любов е имал към Бога и към хората, за да се откаже от всичко земно и да избере небесното, и много важно е човек, четейки житията на светците, да вниква в това, че там се срещат всякакви хора на всякаква възраст, които са били готови да се откажат от всички земни богатства, но да бъдат истински Христови последователи“.
Свещеникът добави, че човешкият живот не е само тук на Земята, а Бог ни е дал живота, в който всеки да избира между добро и зло. Животът ни тук е подготовка за вечното и небесата. По думите на отец Любомир, ако няма любов между нас, няма как да сме Христови. Той благодари на всички присъстващи, че храмът е пълен и се грижат за Божия дом. „Малко селце е Клисура, но с много вярващи хора“.
Отец Любомир освети и курбана, който бе раздаден на миряните.
През летните месеци в рамките на няколко дни бе направен спешен ремонт на покрива.
Миналата година храмът в село Клисура отбеляза 150 години от създаването си. Строежът на църквата започва през 1874 година. Тя е построена върху основите на по-стар храм, който е бил разрушен по време на кърджалийските нашествия и няма данни за него. Те са и причината голяма част от месното население в Клисура да се разсели към Пазарджишкото и Пловдивското поле. Местните жители са преживели големи набези и след това селото се възстановява.
Храмът е реставриран пред няколко години. Той се намирал в окаяно състояние, като благодарение на Симеон Пешов, един от главните дарители на храмовете в селата Белчин и Клисура, и местното духовенство, храмът е спасен.
Село Клисура се намира в края на околията и граничи териториално с община Сапарева баня, която е към Дупнишката духовна околия, затова и често назад във времето свещеници от Дупница са служили там. Този край има и много развита почит към свети Димитър.
През 2006 година е направен частичен ремонт, а впоследствие и друг, по-голям. Храмът е основно ремонтиран и иконите при реставрацията са запазени. През 2015 година сегашният Врачански митрополит Григорий, който тогава е бил викариен епископ на Софийския митрополит, освещава храма заедно със самоковски духовници.
Около 1950 година в Клисура са живеели над 1000 души, а днес те са малко над 100. Основният поминък на местните е бил въглищарството и желязната руда, а по-късно земеделието и скотовъдството. Селото го има споменато в османски документи още през 16 век, но с друго име.
Захарий Попрадойков е поканен от жителите да изрисува храма. Той е направил целия ансамбъл от царския ред на иконите. Попрадойков е един от представителите на Самоковската духовна школа.
По време на Българското Възраждане в периода 1810 – 1860 година при храма е имало килийно училище, а по-късно в селото е изградена и друга сграда на училището.