Историята на Крупник като духовно средище е свързана със събития отпреди столетия, разказа за БТА свещеникът към храма отец Величко Христов. До средата на XVII век тук се развива духовна дейност, а един от крупнишките епископи – Йоасаф, дарява Крупнишкото евангелие, изписано с красив шрифт и обковано със сребро и позлата, на Рилската света обител през 1577 г., където то се съхранява и до днес.
През XVII век започва помохамеданчването на Крупник и това поставя край на духовния живот тук, разказа отец Величко. По думите му, голяма част от местните хора се изселват, като създават околните високопланински села. След освобождението на Пиринския край през 1912 г., много хора се връщат отново в Крупник, където има плодородна земя, вода и благоприятен климат. С това започва и възстановяването на духовния живот в селото, което е с около 2300 постоянни жители – най-голямото в община Симитли.
В годините след освобождението местните хора поставят икони в малка джамия, останала след изселването на турското население от Крупник. Тази джамия е построена върху основите на голяма джамия, рухнала по време на разрушителното Крупнишко земетресение от 1904 г., която пък е била изградена върху епископска църква, наречена на Света Троица. След падането на джамията се показват останките на разрушения при османското владичество храм "Света Троица“. Около руините днес има малко оброчище, а в близост местните хора са издигнали параклис.
Около две десетилетия след освобождението жителите на Крупник се замогват и започва градежа на големия храм в центъра на селото. Църквата е изградена с труда и помощта на местните хора. Главният майстор е бил Раденко от кюстендилското село Трекляно. Всеки, който е можел да работи, се е включвал в градежа, а който не е знаел как е пренасял пясък и камъни с каруци. Дори децата са пренасяли в торбички пясък, за да участват в тази дейност, разказа отец Величко Христов.
Отец Величко служи в храма повече от 50 години – от началото на 1972 г. За тези години храмът е изографисан от майстор Пантелей Сеферов, впоследствие е подменена подовата настилка, както и дървените орнаменти. През 1985 г. църквата е облицована отвън с нареченски бигор, което придава уникален златист цвят на храма. По думите на отец Величко всички дейности се случват с голямото желание и помощта на местните хора. С тяхна помощ пред около две десетилетия се оформя и облагородява и пространството пред църквата.
"Храмът ни е хубав, но е само една постройка, то е църква, а църквата е Дядо Господ, свещеникът и вярващите. Няма по-хубаво нещо, когато е църквата е изпълнена за една обща молитва и това ни радва, тук, на всеки празник, храмът е изпълнен“, допълни отец Величко.
Храмовият празник на църквата "Свети Архангел Михаил“ ще започне на 8 ноември от 8:00 часа със света литургия, каза за БТА кметът на селото Александър Равначник. По-късно ще бъде отслужен водосвет и ще бъде раздаден курбан за здраве. Програмата включва и празничен рецитал на ученици от местното средно училище "Св. св. Кирил и Методий“ и децата от детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Македонче“ към читалище "Владимир Маяковски“.