„На днешния ден се навършват 102 години от кончината на скъпия за всички ни, български поет и журналист Христо Измирлиев, носещ псевдонима Смиренски. Помолихме се искрено за неговата душа. Нека Бог прости всички негови волни и неволни прегрешения. Ние имаме дълг да се молим за починалите ни ближни. Поздравям всички присъстващи, че в днешния ден са оставили своите ангажименти и са намерили време да дойдат тук, на гроба на Смирненски, за да почетат неговата памет", каза още отец Кирил Попов.
„Христо си е отишъл от този свят едва на 24 години, но остави забележителни творчество и трудове, за които сме му признателни. Той има и църковно творчество, писал е произведения на църковна тематика. Той е бил вярващ човек. По-добре една жена да роди камък, отколкото човек без вяра, защото без вяра не може да се живее. Всички хора сме призвани за това, да живеем във вярата, с надеждата за вечен живот", допълни отец Попов. По думите му Смирненски е имал дар от Бога.
В изпълнение на актьора Стоян Чобанов прозвучаха стихотворенията „Юноша“ и „Червените ескадрони“. Поетът Илко Славчев прочете „Копушкоземетръсна песен“, а главният уредник на къщата музей „Христо Смирненски“ – Елена Алекова, прочете стихотворението „След погребението“, което поетът и писател Асен Разцветников е посветил на Христо Смирненски. „Наш дълг е да се грижим за светлата памет на личности като Христо Смирненски“, каза Алекова.
Тя припомни, че Смирненски получава кръвоизлив в края на април 1923 г. и по съвет на лекарите е изпратен в Горна Баня, където въздухът е добър за заболявания като туберколоза. „На 5 юни поетът получава втори кръвоизлив, който го докарва до критично състояние. След преврата на 9 юни той остава без храна и лекарства, защото София е блокирана. По-късно бива преместен в частен санаториум, но състоянието му вече е било неспасяемо", разказа още Алекова.
На възпоменателната церемония бяха поднесени венци от Националния литературен музей и Министерството на културата.