Хубаво e да имаме някакво различие, идентичност и нещо, с което да се отличаваме – това са мястото, в което живеем и интонационната среда, т.е. нашият фолклор, и с това можем да бъдем различни и интересни. Това каза в интервю за БТА китаристът и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (НМА) проф. Цветан Недялков.
Повод за разговора с него е предстоящо участие на фюжън квартета Koychev & Nedyalkov – The Teachers Project, воден от китаристите Цветан Недялков и Веселин Койчев на международния музикален фестивал Jam on the river в троянското село Дебнево. За втора поредна година БТА е медиен партньор на инициативата. На 2 август, на сцената в местността „Лъга“ край р. Видима, освен Койчев и Недялков ще излязат младите музиканти Александър Леков (бас китара) и Кристиан Желев (барабани).
Проф. Недялков направи връзка със съвместния концерт, който наскоро изнесоха пред Националния дворец на културата легендарният The Duke Ellington Orchestra и Биг бенда на Националната музикална академия . В него участваха студенти от катедра „Поп и джаз изкуство“, на която той е ръководител.
„В тази връзка искам да кажа, че това е тяхната музика, идва от тях. Каквото и да направим, ние винаги ще бъдем хората, които гледат какво правят те и след това да се опитаме да се доближим до тях. Точно затова е хубаво да имаме някакво различие, идентичност и нещо, с което да се отличаваме от тях. И това е мястото, в което живеем и интонационната среда, т.е. нашият фолклор, с това можем да бъдем различни и интересни, защото за тях са по малко познати“, каза проф. Недялков.
Той разказа, че по време на фестивала Jam on the river музикантите от Koychev & Nedyalkov – The Teachers Project ще представят не само парчета, включени в албума на групата, но и нови композиции, които са много интересни и темпераментни. Те отново са в стилистиката, която групата харесва – има елементи на български фолклор, джазови елементи, блус, фламенко.
„Още когато бях ученик в Средно музикално училище „Любомир Пипков“ в София си спомням, че прочетох интервю на Милчо Левиев, в което той твърдеше, че това е бъдещето на музиката оттук нататък. Съчетанието на различни видове музика, на различни стилове тогава ми звучеше странно, не беше толкова застъпено. Сега е напълно нормално, така че той е бил прав, когато го е казал. На практика това се случва все повече и повече и мисля, че е нормално“, каза професорът. Насочваме се в тази посока, защото считаме, че това е начинът, по който можем да имаме една по-различна идентичност от останалите музиканти, добави Недялков.
Във фестивала много харесвам това, че действително се случва стилово многообразие, че Вероника Тодорова, която е създател на фестивала, успява да обърне внимание на много широк диапазон от музика, включително и на класически изпълнения на симфонични оркестри, каза той.
Отправната точка за The Teachers Project е едно акустично трио, което бяхме направили с Иван Лечев и Веселин Койчев. Записахме и албум, който получи международна награда на независимия американски лейбъл Indi acoustic, разказа проф. Недялков. След този проект решихме да обърнем повече внимание на българския фолклор и връзката с джаза. Тъй като и двамата с Веселин Койчев сме преподаватели във висше училище и сме свързани с академичната среда решихме да го кръстим The Teachers, а стилът ни съчетава български фолклор и джаз фюжън.
„Най-хубавото е, че след наши концерти хората си тръгват усмихнати, ободрени и с пламък в очите. За мен това значи, че нашите парчета им носят някаква дълбока емоция, която обаче не е свързана с някаква твърде сложна, трудно смилаема музика. Усещаме една лекота, една усмивка и благодарност, след като приключим участията си“, посочи Цветан Недялков.
По думите му работата с млади хора е много интересна материя. Това са търсещи хора и всеки от тях търси да намери своето място под слънцето. Много често ме питат дали наистина има талантливи младежи и аз казвам, че във всяко поколение има талантливи ученици. В момента имам поне трима или четирима мои бивши студенти, които са професионални музиканти и изкарват пари с това, което правят. Това много ме радва, защото все нещо са научили от мен, каза той.
Личностните качества за мен са 50 процента от успеха на един музикант – т.е. дали си точен, дали си дисциплиниран, дали умееш да контактуваш с хората, дали си смирен пред музиката. Това са сред най-важните неща, които се опитвам да предам на студентите си, освен професионалните качества, които са задължителни. Уча студентите си, че човек не бива да се възприема прекалено сериозно, защото по този начин не може да се погледне отстрани и реално да прецени достойнствата и недостатъците си, заяви професорът.
Според него съотношението между професионални умения и способности и личностни качества трябва да е петдесет на петдесет. Ако това е така, въпросният професионалист или човек, който се занимава с изкуство, ще бъде предпочитан за работа от всички. В противен случай е много сложно и трудно, защото вече конкуренцията е голяма, не е както едно време. По времето на комунизма имахме много хубави банди, но те се брояха на пръстите на ръката. Като прибавим и изкуственият интелект и някои други обстоятелства, сега според мен е доста, доста по-трудно за младите хора, отбеляза Недялков.
Изкуството изисква страшно много труд, още от ранна детска възраст и след това реализацията е изключително трудна, подчерта той. Повечето родители, които са запознато с това, което се случва, избягват да насърчават децата си, да станат музиканти. Малко или много ставаш роб на професията си, защото трябва да се поддържаш през целия си живот. Не може това, което си направил преди пет години да е същото, ако не свириш всеки ден, да имаш самоподготовка. Не само репетиции в един оркестър с другите музиканти, а да свириш вкъщи, да се самоусъвършенстваш по няколко часа на ден. Това е изключителен труд, трябва да си посветен на това което правиш, а дали си заслужава, това решава всеки сам за себе си, отбеляза китаристът.