По повод на 120-та годишнина от рождението на Илия Петров Художествената галерия в Разград, която носи името на бележития художник, представя виртуална, ретроспективна изложба на творчеството му. Картините, показани в онлайн експозицията, са от фонда на галерията, съобщиха от културната институция.
Художникът е един от изключителните ни майстори в живописта, но истинската му виртуозност е най-вече в голите тела, където той остава един от най-големите ни майстори. Индивидуалният му творчески поглед го прави виртуоз в цялостното му пластично наследство, посочи уредникът в галерията Росица Йорданова. Тя добави, че посетителите на виртуалната изложба ще могат да видят част от творбите на Илия Петров, които са притежание на Разградската галерия. Сред тях са портрети на негови съвременници, картини с голи тела, портретни скици, рисунки на животни и илюстрации.
Илия Петров е роден на 9 юли 1903 г. в Разград. Учи живопис в Художествената академия до 1926 година при проф. Никола Маринов. След завършването си получава стипендия за обучение в чужбина и заминава за частното училище на Хайнрих Ман в Мюнхен. Творческият му престой завършва със самостоятелна изложба. Със завръщането си в България, Илия Петров работи на свободна практика до 1931 г. В периода 1931 – 1940 г. преподава рисуване като учител. Художествените му възгледи го свързват закономерно, първо с проявите на дружество „Родно изкуство“, а след това последователно с Дружество на новите художници и Дружество на независимите художници. Академичната му дейност започва през 1940 г., когато печели конкурс за преподавател в Художествената академия, където от 1946 г. е професор. Последователно става декан на Изящния факултет на академията (1957 – 1962) и неин ректор (1965 – 1968). През 1971 г. е избран за академик в БАН.
Първите му произведения са типични за 1920-те години. Постепенно стилът му се усложнява и обогатява. Едни от първите му творби са “Гъдулар” и “Боримечката” (1927). Създава множество известни портрети на много бележити свои съвременници – Дора Габе, Николай Райнов, Людмил Стоянов. След 9 септември 1944 г. работи по произведения с историко-революционна тематика, взема дейно участие в ръководството на Съюза на българските художници и е негов главен секретар (1949 – 1951 и 1957 – 1959).
Произведения на Илия Петров са излагани във всички окръжни художествени галерии и на много изложби в чужбина. Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Велико Търново, Казанлък и др.
Илия Петров умира на 18 май 1975 г. в София. След смъртта на големия български художник, общественик и педагог с правителствено решение галерията в родния му град Разград носи неговото име.