Художествените ценности могат да оцелеят, само ако отразяват голямата истина на своето време, казва Иван Фунев

Художествените ценности могат да оцелеят, само ако отразяват голямата истина на своето време, казва скулпторът Иван (1900-1983). Днес се навършват 125 години от рождението му.
„Не може един истински творец да бъде извън живота на народа си. Само художник, който може да изрази въжделенията и стремежите на своя народ, може да твори истинско изкуство, казва още той. Всички, които проявяват интерес към моето творчество, ми поставят един и същ въпрос – как съм станал скулптор, отбелязва още Фунев интервю от 1977 г.
Той е роден на 24 юли 1900 г. в село Горна Бешовица, Врачанско, в семейството на земеделци. Завършва гимназия във Враца, а след това за кратко е учител в родното си село. 
През 1923 г. пристига в София, за да следва медицина, но вместо това се записва в Държавната художествена академия (ДХА) при проф. Иван Ангелов. Фунев обаче не смята, че е намерил истинското си призвание и решава да прекъсне образованието си за две години, и става учител в Кнежа.  През 1927 г. се връща в ДХА, специалност „Скулптура“ и през 1930 г. завършва при проф. Жеко Спиридонов. 
През 1931 г. той става един от основателите на Дружеството на новите художници. В периода 1940-1944 г. работи в Националния археологически музей, а от 1945 г. е преподавател по скулптура в академията. Негови ученици там са Александър Апостолов, Георги Апостолов, Тодор Атанасов, Ненко Балкански, Павлин Коцев, Секул Крумов, Минчо Огнянов, Христо Танев.
През 1956 г. Иван Фунев е избран за председател на Съюза на българските художници.
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ
Още с първите си скулптори, сред които „Свобода на словото“ (1929-1930), „Безработен“ (1932), „Хамалин“ (1931), „Машинист“ (1932), „Дървар“ (1932), „Стачен пост“ (1932-1933), Иван Фунев се вписва като основател на нареченото по-късно направление „Социалистически реализъм“ в българската скулптура. 
Твори основно в областта на скулптурата и монументална пластика, но се изявява и в портретния жанр. Първата изложба на скулптура е през 1932 г. в мазето на „Аксаков“ и „6 септември“, съвместно с художника Стоян Венев, с когото се сприятелява. 
В творчеството на Фунев се откроява цикълът от творби, с ясно изразен хуманизъм – „Работнически кореспонденти“, „Трета класа“, „Събрания“, „Стачен пост“, „Парола“. Той е автор и на скулптурните портрети в българската пластика на Мария Грубешлиева, Мара Цончева, Георги Караславов, Гьончо Белев, Николай Хрелков. През 1938 г. създава три еднакви фигурални композиции на тема „Майчинство“, две от тях се намират в София, а третата – в Мездра. 
През 40-те години на 20-и век е командирован с учебна цел в Германия, Италия и Франция. През този период създава бюста на проф. Борис Йоцов, министър на просветата (1942-1944).
След 9 септември 1944 г. създава скулптурата „Партизанин“ за първомайската украса на столицата през 1945 г., която по-късно е пресъздадена от камък в Паметника на падналите партизани от Средногорието край Златица. Негови са и фигурите на работник, земеделец и интелектуалец за временната скулптурна украса на София през 1946 г., скулптурата „Победителят“ (1959), Паметник на победата на съветската армия в Кула (1951), бюстът на Яко Доросиев в София (1968), който по-късно е демонтиран.
Ръководител е на авторския колектив, създал двете свободностоящи многофигурни композиции „Посрещане на Съветската армия“, част от Паметника на съветската армия в София (1953). По това време създава и редица по-скромни скулптурни произведения – „Обвинител“ (1945), „Партизани“ (1945), бюстове на Гаврил Генов, Георги Сава Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и редица скулптурни композиции със сюжети от войната в Корея като „Спрете агресора“ (1951). 
Иван Фунев умира на 21 юли 1983 г. в София. 
ПРИЗНАНИЕ
Фунев е носител на Димитровска награда (1950), удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967). Той е носител на орден „Народна република България“ (трета степен, 1959), орден „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен, 1963), орден „Георги Димитров“ (1970, 1980) и „Наградата на София“ (1981). 
На 24 октомври 2000 г., по случай стогодишнината от рождението на Иван Фунев в галерията на ул. „Шипка 6“ в София се провежда съвместна изложба на Съюза на българските художници, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и Художествената галерия във Враца. Изложбата включва произведения, изпълнени в характерния за автора висок релеф, пластики от цимент и бетон. Показани са релефите „Трета класа“ (1935), „На чешмата“ (1939), скулптурни женски фигури от надгробието на поета Николай Ракитин от 1933 г. и портретните фигури на Георги Караславов и Николай Хрелков, и двата създадени през 1933 г. В експозицията са включени и фотоси на някои от по-важните му скулптурни произведения. 
Бюст-паметник на Фунев е поставен в Борисовата градина в София.
През юни 2025 г. е открит Деветият симпозиум по скулптура „Мездра 2025“ на тема „Искърски пространства“. Той е организиран и финансиран от местната община, със съдействието на тамошна фирма за добив и обработка на скалнооблицовъчни материали. Изданието се провежда с известни прекъсвания от 2004 г. насам и е посветено на 125-годишнината от рождението на Иван Фунев, който е почетен гражданин на Мездра (1969).
/ДД
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
Използвани източници: Енциклопедия България, София 1991, т. 7, с. 223; Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 12, с. 4581; БТА, ВИНФ, 23.10.2000; в. „Дума“, бр. 173, 26 юли 2000; в. „Дума“, бр. 249, 25 октомври 2000; В. „Труд“, 17 януари 2001; https://registersofia.bg/index.php?option=com_monuments&view=author&id=53&Itemid=120; https://www.galleryloran.com/bg/authors/view/ivan-funev; https://sbh.bg/bg/novini/novini/zapochna-devetijat-simpozium-po-skulptura-mezdra-2025/1/1172; https://revcultbg.blogspot.com/2015/11/blog-post.html