Художествените ценности могат да оцелеят, само ако отразяват голямата истина на своето време, казва скулпторът Иван (1900-1983). Днес се навършват 125 години от рождението му.
„Не може един истински творец да бъде извън живота на народа си. Само художник, който може да изрази въжделенията и стремежите на своя народ, може да твори истинско изкуство, казва още той. Всички, които проявяват интерес към моето творчество, ми поставят един и същ въпрос – как съм станал скулптор, отбелязва още Фунев интервю от 1977 г.
Той е роден на 24 юли 1900 г. в село Горна Бешовица, Врачанско, в семейството на земеделци. Завършва гимназия във Враца, а след това за кратко е учител в родното си село.
През 1923 г. пристига в София, за да следва медицина, но вместо това се записва в Държавната художествена академия (ДХА) при проф. Иван Ангелов. Фунев обаче не смята, че е намерил истинското си призвание и решава да прекъсне образованието си за две години, и става учител в Кнежа. През 1927 г. се връща в ДХА, специалност „Скулптура“ и през 1930 г. завършва при проф. Жеко Спиридонов.
През 1931 г. той става един от основателите на Дружеството на новите художници. В периода 1940-1944 г. работи в Националния археологически музей, а от 1945 г. е преподавател по скулптура в академията. Негови ученици там са Александър Апостолов, Георги Апостолов, Тодор Атанасов, Ненко Балкански, Павлин Коцев, Секул Крумов, Минчо Огнянов, Христо Танев.
През 1956 г. Иван Фунев е избран за председател на Съюза на българските художници.
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ
Още с първите си скулптори, сред които „Свобода на словото“ (1929-1930), „Безработен“ (1932), „Хамалин“ (1931), „Машинист“ (1932), „Дървар“ (1932), „Стачен пост“ (1932-1933), Иван Фунев се вписва като основател на нареченото по-късно направление „Социалистически реализъм“ в българската скулптура.
Твори основно в областта на скулптурата и монументална пластика, но се изявява и в портретния жанр. Първата изложба на скулптура е през 1932 г. в мазето на „Аксаков“ и „6 септември“, съвместно с художника Стоян Венев, с когото се сприятелява.
В творчеството на Фунев се откроява цикълът от творби, с ясно изразен хуманизъм – „Работнически кореспонденти“, „Трета класа“, „Събрания“, „Стачен пост“, „Парола“. Той е автор и на скулптурните портрети в българската пластика на Мария Грубешлиева, Мара Цончева, Георги Караславов, Гьончо Белев, Николай Хрелков. През 1938 г. създава три еднакви фигурални композиции на тема „Майчинство“, две от тях се намират в София, а третата – в Мездра.
През 40-те години на 20-и век е командирован с учебна цел в Германия, Италия и Франция. През този период създава бюста на проф. Борис Йоцов, министър на просветата (1942-1944).
След 9 септември 1944 г. създава скулптурата „Партизанин“ за първомайската украса на столицата през 1945 г., която по-късно е пресъздадена от камък в Паметника на падналите партизани от Средногорието край Златица. Негови са и фигурите на работник, земеделец и интелектуалец за временната скулптурна украса на София през 1946 г., скулптурата „Победителят“ (1959), Паметник на победата на съветската армия в Кула (1951), бюстът на Яко Доросиев в София (1968), който по-късно е демонтиран.
Ръководител е на авторския колектив, създал двете свободностоящи многофигурни композиции „Посрещане на Съветската армия“, част от Паметника на съветската армия в София (1953). По това време създава и редица по-скромни скулптурни произведения – „Обвинител“ (1945), „Партизани“ (1945), бюстове на Гаврил Генов, Георги Сава Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и редица скулптурни композиции със сюжети от войната в Корея като „Спрете агресора“ (1951).
Иван Фунев умира на 21 юли 1983 г. в София.
ПРИЗНАНИЕ
Фунев е носител на Димитровска награда (1950), удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967). Той е носител на орден „Народна република България“ (трета степен, 1959), орден „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен, 1963), орден „Георги Димитров“ (1970, 1980) и „Наградата на София“ (1981).
На 24 октомври 2000 г., по случай стогодишнината от рождението на Иван Фунев в галерията на ул. „Шипка 6“ в София се провежда съвместна изложба на Съюза на българските художници, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и Художествената галерия във Враца. Изложбата включва произведения, изпълнени в характерния за автора висок релеф, пластики от цимент и бетон. Показани са релефите „Трета класа“ (1935), „На чешмата“ (1939), скулптурни женски фигури от надгробието на поета Николай Ракитин от 1933 г. и портретните фигури на Георги Караславов и Николай Хрелков, и двата създадени през 1933 г. В експозицията са включени и фотоси на някои от по-важните му скулптурни произведения.
Бюст-паметник на Фунев е поставен в Борисовата градина в София.
През юни 2025 г. е открит Деветият симпозиум по скулптура „Мездра 2025“ на тема „Искърски пространства“. Той е организиран и финансиран от местната община, със съдействието на тамошна фирма за добив и обработка на скалнооблицовъчни материали. Изданието се провежда с известни прекъсвания от 2004 г. насам и е посветено на 125-годишнината от рождението на Иван Фунев, който е почетен гражданин на Мездра (1969).
/ДД
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
Използвани източници: Енциклопедия България, София 1991, т. 7, с. 223; Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 12, с. 4581; БТА, ВИНФ, 23.10.2000; в. „Дума“, бр. 173, 26 юли 2000; в. „Дума“, бр. 249, 25 октомври 2000; В. „Труд“, 17 януари 2001; https://registersofia.bg/index.php?option=com_monuments&view=author&id=53&Itemid=120; https://www.galleryloran.com/bg/authors/view/ivan-funev; https://sbh.bg/bg/novini/novini/zapochna-devetijat-simpozium-po-skulptura-mezdra-2025/1/1172; https://revcultbg.blogspot.com/2015/11/blog-post.html