Художествените училища в България създават стабилна основа за развитие на бъдещите творци и осигуряват реална приемственост с висшето образование по изкуства. Това каза в интервю за БТА Нина Иванова – Донковска, и.д. директор на Национално училище по приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян по повод връзката между средното професионално образование и академичната подготовка в страната. Иванова – Донковска беше гост в Националния пресклуб на БТА в Троян по повод представянето на броя на сп. ЛИК „130 години висше образование по изобразително изкуство“.
По думите ѝ художествените гимназии са място, където се изграждат таланти и се подготвят бъдещи студенти на високо ниво. „Младежите, които завършват художествени училища, са отлично подготвени в специалности като „Художествена керамика“ и „Рекламна графика“. Те постъпват във висшите учебни заведения с много добра база и често стартират от по-високо ниво в сравнение със студенти, които идват от училища без профилирано обучение по изкуство“, посочи тя.
Според нея тези училища са среда, в която се „излюпват“ бъдещи художници и дизайнери, и която предоставя изключително добра професионална подготовка.
Директорът отбеляза, че проблемът с намаляването на часовете по специални предмети съществува от години и е бил поставен и по време на организирана от училището през 2025 г. кръгла маса с участието на всички училища по изкуствата в страната. „В момента обаче се появява известна светлина в тунела“, каза Иванова-Донковска и уточни, че в разговори с представители на Министерството на културата и Министерството на образованието се отчита по-голяма чуваемост и желание за подобряване на качеството на обучението по изкуства.
В същото време намаляването на специализираните часове има негативно отражение, подчерта тя. По думите ѝ преподавателите компенсират ограниченията със своя професионализъм, опит и творческа енергия, за да поддържат нивото на подготовка.
Като възпитаник на Националната художествена академия Иванова-Донковска отчете сериозно развитие в академичната среда през последните години. „По мое време имаше повече преподаватели в по-зряла възраст, докато днес в състава има много млади, съвременни творци. Това придава различна динамика и модерно звучене на обучението“, каза тя.
По думите ѝ Академията остава ключово място за професионално и личностно израстване на художника – среда, в която той надгражда знанията си и обменя опит с преподаватели и колеги.
В контекста на европейската конкуренция посочи, че днешното поколение е по-гъвкаво и адаптивно, благодарение на постоянната си свързаност с медиите и информационната среда. „Младите разполагат с огромен обем информация, какъвто ние нямахме. Това ги прави по-отворени към реализация и публична изява“, отбеляза Иванова-Донковска, като подчерта, че висшето образование трябва да реагира по-бързо на динамичните промени и да бъде по-гъвкаво.
По повод годишнината от началото на висшето художествено образование в България заяви, че това е едновременно повод за равносметка и за ново начало в диалога между поколенията творци. „Равносметката ни дава възможност да оценим изминатия път и да изберем нови посоки. Но също толкова важно е взаимодействието между поколенията – младите черпят от опита на по-възрастните, а внасят своята енергия и смелост“, добави Нина Иванова-Донковска.