Художничка с корени от поповското село Светлен ще представи изложба по време на традиционния местен събор

Кметството на село Светлен и Народно читалище „В. М. Гаршин-1902“ организират на 29 август празнична програма по повод събора на селото. Проявите ще започнат следобед с откриване на самостоятелна изложба-живопис на художничката Стела Тончева, чиито корени са от Светлен. Експозицията ще бъде представена във фоайето на читалището, информират от културната институция.
Традиционно привечер в местността „Корията“ ще бъдат поднесени венци и цветя пред Руския паметник от 1885 г., намиращ се на около 500 метра от селото в посока град Попово. В братската могила са погребани 41 руски войници и офицери, загинали в сраженията при селото, по време на Руско-турската война през 1877 г.
Предвидено е и раздаване на курбан. За желаещите да присъстват е осигурен транспорт, като отпътуването от центъра на селото ще бъде в 16:30 часа.
Програмата ще продължи в 18:00 часа с отдаване на почит пред паметника на Всеволод Михайлович Гаршин и посещение на храм-параклис „Св. Цар Борис-Михаил – Покръстител“. 
Празничният концерт ще започне в 19:00 часа пред читалище „В. М. Гаршин“. В него ще участват изпълнителят на северняшки песни Петър Кирилов от Дома на културата в Попово, Групата за автентичен фолклор „Ангел Касабов“ към НЧ „В. М. Гаршин-1902“, Певческата група „Полъх от Беломорието“ към Клуба на пенсионера в село Светлен и читалището, Дует „Антола“ от Дома на културата в Попово, както и Танцов състав „Северняче“ към Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в Попово.
В 20:30 часа празничната програма ще завърши с дискотека като водещ ще бъде Дамян Вълчев.
Организаторите канят жителите и гостите на Светлен да се присъединят към празничните прояви.
Съборът на селото се провежда всяка година в последната неделя на месец август или през първата неделя на септември, разказват местните хора. 
Историята на населеното място е любопитна. Селото е наричано в миналото Аязлар и за пръв път с това име се среща официално в османо-турски данъчен регистър от 1555 г., показва справка в историята му. Преди Освобождението то било чисто мюсюлманско село с две махали. На 20 май 1879 г. пристигнали първите нови български заселници в селото – бежанци от Беломорска Тракия. Те били от общо седем къщи и идвали от селата Янурен и Кутруджа, Димотишки санджак, Одрински вилает, днес Гърция. След десетина дни дошли още 12 семейства от Ипсалска околия – от село Ахър кьой край Бяло море. До края на 1882 г. в селото се заселили общо 100 български семейства от Беломорска Тракия.
Наследниците им днес пазят паметта за предците си. Паметна плоча в центъра на селото съхранява спомена за първите заселници от Беломорието. А на събора всяка година се събират местни и гости, за да си спомнят за корена.