Художник от Вършец събира и рисува повече от половин век звънтящите амулети на прабългарите

Повече от половин век художникът от Вършец Мариян Марков (73г.) събира, изучава и рисува звънтящите амулети на прабългарите.
От своя род той е получил голяма колекция от малки камбанки и звънчета, благодарение на които изучава епохата от 5-и до 10-и век и живота, бита и преселенията на прабългарите. Всичко научено претворява в картини, които показва и продава на колекционери у нас. Неговата колекция „Камбана“ се състои от 280 броя звънтящи амулети, които прабългарите са носели на коланите си. Тази колекция е показвана на девет изложба в различни музеи у нас, включително в Националния исторически музей (НИМ) в София. Марков е дарил други 500 звънтящи амулета на прабългарите на НИМ.
За БТА Марков разказа, че звънтящите амулети са имали своя роля в обществото на прабългарите - със своя звън и с изображенията върху тях отделните хора се различавали от кой род са, какъв е ранга им и какъв е имущественият им ценз. Хората от рода „Дуло“ са носели златни звънчета с характерен звън, техните приближени – сребърни, но позлатени, рода „Кулигури“ – бронзови, но позлатени и т.н. С изучаването на звънтящите амулети Марков навлиза дълбоко в тези отдавна отминали времена и рисува прабългарите, както той си ги представя. На вратата на дома си Марков е изписал буквите от глаголицата и кирилицата, по прозорците и стените – моменти от бита на прабългарите и библейски сцени.
В проучванията си Марков отива и по-далеч – изучава ролята на камбанките в различните култури преди прабългарите, при евреите, траките в ранното християнство и т.н. Оказва се, че в много от тези култури камбанките са символ на вярата, с техния звън се показва смирение, моли се Бога за добруване и т.н. Древният учен Питагор дори е лекувал хора със звънчета, камбани, цимбали и систрум.
Колекция „Камбана“ и събраните от Марков и дарени на НИМ звънтящи амулети са обект на проучване от историци и археолози. Два научни труда е посветил на тях професор Станислав Станилов, който преди пет години изнася сведения, че камбанка като тази на прабългарите е намерена в култура от 12-и век в Бавария, Германия. Лансира се хипотезата, че камбанката е останала там при преминаването през тези земи на прабългарите на хан Алцек, който е по-малък брат на Аспарух и при преселението тръгва с част от прабългарите към днешните италиански земи, но по пътя си спира да гостува на немския крал Дагоберт през 631-632 година.