Художникът Атанас Хранов пише хроники за красотата, хармонията и убежищата, където се спасяваме

Художникът Атанас Хранов гостува във варненската галерия „Папийон“ с нови творби, обединени в колекция със заглавие „Хрониките на Залива“, съдържаща живописни платна и обекти.
Времето е най-важният компонент в творбите, каза пред БТА авторът. За него заливът е убежището, където човек се приютява от открито море и в лошо време. Мястото, където отива, за да се спаси и тогава пише своите хроники, дори и без да иска. Не бива обаче да остава вътре повече, отколкото е нужно, защото после това става затвор. Неговият личен залив е на тепето Бунарджик в Пловдив, в малката му къщичка с дворче и асма, където се чувства чудесно и безопасно. „Заливът може да е и изпъкнала нагоре скала“, отбеляза художникът.
Според него в спомените ни остава по-ярко образът, който си създаваме, а не самото преживяване, защото всеки човек възстановява по различен начин места и случки. Документите пазят миналото, а работата на изкуството е да съхранява бъдещето, да мечтае материално, каза той.
В изложбата освен живописните картини има художествени обекти, в които Хранов съчетава части от разни предмети. Прави ги от около шест-седем години, но подчерта, че тъй като е дърворезбар по образование, пластиката винаги е присъствала в работите му. Материалите за тези творби събира от своите чекмеджета или получава като подаръци от приятели. Подреждането им става бавно, но когато усети, че са намерили съзвучие и са застанали, без да се поклащат колебливо, разбира, че е успял.
Художникът смята, че вещите помнят, но е важно и нашето отношение към тях. Обича старите предмети, запомнили времето, в което са били нужни. Намира красота и вълнение в ютията на въглища и най-вече в чайниците с извити форми, в които има нещо вещерско, защото в тях се правят отвари за здраве и спокойствие. Когато свършили чайниците наоколо, поръчал по интернет един много красив малък съд, който се оказал с дупка от куршум. Давам не втори, а сигурно десети живот на тези предмети, защото те са имали богато минало, посочи той.
Подчерта, че за съжаление днешният свят е много прагматичен, с истински прави ъгли и черти, за разлика от старата архитектура, където се следва древногръцкият еталон правите форми да бъдат само оптични, но не и измерени с уред. Според него това стои много по-красиво и хармонично.
Натюрмортите, които изобразява на платната си, Атанас Хранов реди не наяве, а в главата си, без да има предварителен план. Оставя картината сама да се развива. Понякога му се налага да заличава детайли, в които е вложил много време за рисуване, но за него общото е по-важно от детайла.
В галерията може да се види и творбата „Ябълковият шкаф“. Той му бил изпратен от галеристката Виктория Томова специално, за да го изрисува за изложбата. „Бях разколебан, защото не знаех дали ще мога да отнема от грунда, без да наруша функцията му. Наложи се бавно и упорито да го убедя да махна маслата от повърхността, но в крайна сметка се получи,“ сподели авторът, като поясни, че шкафчето е от африканския дървен материал венге, а намесата на художника е с акрилни бои.
Изложбата се открива тази вечер в 18:00 ч. и ще остане във Варна до 12 август.