Художникът график Петър Лазаров пред БТА: Изкуство е тежка дума

„Изкуство е тежка дума. Не обичам да давам определения – нещата са такива, каквито са. Както казва Хайдегер: Животът е. Всяко обяснение е по-малко от него.“ С тези думи базираният в Нидерландия български график Петър Лазаров казва в интервю за БТА, че не иска да дава определения за това, с което си изкарва прехраната и онова, с което експериментира за удоволствие, но и двете са свързани с графиката, с която се занимава вече почти петдесет години. Повод за разговора е първото гостуване на художника в Бургас. В галерия "Пролет" Лазаров представя няколко свои непоказвани досега литографии от Япония, както и дърворези и гравюри. Част от последните са поместени в книгата "Петър Лазаров графики за Кристо Гианнакос". Двуезичното издание на английски и нидерлански обединява няколко негови цикъла, правени по стихове на поета коекционер и меценат Кристо Гианнакос в периода между 2021 и 2025 г. и издадени от нидерландската фондация "Нобилис". В него образите не са просто илюстрации, а визуален прочит на философски и екзистенциални теми, изследващи крехкостта на човешкото съществуване, коментира Лазаров. 
„НОЩНИЯТ ГЛАД“Централно място в изложбата заема серия литографии, създадена през 2003–2004 г. след посещение на автора в Япония. За първи път от десетилетия тези работи са събрани и изложени в цялостна конфигурация, а Лазаров ги определя като отклонение от основната си практика в гравюрата: „Те са един вид страничен отскок от обичайните неща, които правя.“ Литографиите са изпълнени чрез многослойно наслагване на изображения – подход, който му позволява да комбинира различни визуални елементи в една композиция.
Една от сериите, озаглавена „Нощен глад“, е вдъхновена от нощния живот в Токио. В нея се преплитат фотографски фрагменти от градската среда и старинни образи, свързани с различни човешки импулси – „дали ще е спортът, дали ще е сексът, дали ще е храната – няма значение“, както отбелязва авторът. „Всичко това е насложено едно върху друго.“
Друга серия тръгва от визуални детайли от японската градска среда – изтрити улични маркировки, натрупвани пластове боя и случайни текстури. Художникът използва тези следи като основа, върху която изгражда композиции с добавени фигурални елементи. В част от работите изходна точка е и изображение на стара врата от изоставена къща, върху която многократно е изписван и изтриван един и същ йероглиф. „Това е един и същ знак, наслагван във времето и повлиян от дъжда, от слънцето, от употребата“, разказва Лазаров. По-късно разбира, че йероглифът означава „мълния“ и „електричество“, вероятно свързан с предназначението на сградата.
ТОРЦОВА ГРАВЮРА
Голямата професионална съдба на Петър Лазаров остава гравюрата на дърво – техника, на която е верен вече 47 години. Той уточнява, че това не е традиционният дърворез с надлъжно рязане, а гравиране с метални инструменти върху напречния разрез на дървото, наречен „торц“.
„Тъй като съм холандски гражданин – в Холандия съм последният, който работи това“, споделя авторът. Тази трудна техника днес изчезва заедно и с училищата, в които се е преподавала. Казва, че той остава привлечен от нея без конкретно обяснение - "то е като музиката, чуваш една мелодия и тя започва да вибрира в теб". Лазаров си спомня как като 5-годишно дете е разглеждал с фенерче под масата илюстрациите на Гюстав Доре към "Ад" на Данте и онова детско любопитство „как е направено“ го отвежда във Велико Търново при проф. Иван Маринов, който му дава първите дъски за гравиране. Днес обаче поради дефицита на подходящо обработен дървен материал като стара круша, Лазаров все по-често използва съвременни заместители като плексиглас, който позволява същата изящност на детайла.
ПРЕПОДАВАНЕ В КИТАЙЗначителна част от биографията на художника е свързана с Китай, където той преподава в художествената академия в Чунцин в периода между 2011 и 2021 г. Описва преживяването като предизвикателство, в което да пренасяш европейски опит в страната, която е изобретила графиката, е като "да продаваш краставици на краставичар". „Студентите там са изключително подготвени и не пестят труд. В академията кандидатстват 100 000 души, а приемат под хиляда. Те по-скоро ме питаха за живота на Запад, отколкото за самата техника“, спомня си художникът.
След Бургас плановете на Петър Лазаров включват ново завръщане в Китай за преподавателска дейност, но и една радикална творческа промяна – предстояща изложба живопис във Варна в галерия „Арт мийтинг“, която той определя като повратна точка. За творец, който в продължение на близо пет десетилетия е изградил името си върху строгата дисциплина на черно-бялото и микроскопичната точност на графичната линия, посягането към платното се оказва истинско изпитание.
„За мен това е криза – след 50 години графика да започна нещо съвсем ново“, признава Лазаров. „Като график съм заклет в черно-бялото. Цветът е като сладкарница за мен – той е изкушение, но и територия, на която можеш лесно да се изгубиш. Затова реших да започна абсолютно отначало, с най-чистите форми: пейзаж, портрет, натюрморт. Искам да видя какво ще излезе, когато махна графичната мрежа и остана лице в лице с цвета. Не знам какъв ще бъде резултатът, но именно в тази несигурност се крие моето ново предизвикателство.“ Лазаров смята, че провокацията на варненската галерия е възможност за нов прочит на творческата му чувствителност. Междувременно експозицията му в галерия "Пролет" в Бургас заедно с лимитираното двуезично издание, което се предалага единствено по време на изложбите на автора, ще останат на разположение на бургаската публика до 8 май.