Художникът Ясен Григоров за своя учител Михаил Камберов: Той умееше от мрака да извади светлината

Всеки, който го познава, вижда у него момчето Михаил, което не спира да се забавлява, особено, когато държи в ръка молив или четка. Той умееше от мрака да извади светлината. Това казва художникът, режисьор и писател Ясен Григоров по повод изложбата на Михаил Камберов (1952-2020), открита в едноименната софийска галерия.
„Както всяка година, отбелязваме рождената дата на моя баща с негова самостоятелна изложба. В рамките на това събитие сме подбрали двайсет негови картини, рисувани в периода от 1987 до 2020 г. Произведенията са собственост на семейството и частни колекционери. Използвам момента да благодаря сърдечно за подкрепата и предоставените творби“, казва Иван Камберов. 
„Поканих Ясен Григоров да ми съдейства с организацията на тази изложба. Той е признат художник и илюстратор. Негови творби са представени на международната културна сцена. Също така е ученик на баща ми от средата на 90-те години и към него татко ми имаше специално отношение“, допълва Камберов. 
„Виждал съм как Михаил Камберов прави живопис с молив. Слушах го как диша, слушах как моливът не спираше да „свисти" по листа в онези негови кръгови линии, на които ме учеше. Михаил Камберов е мъж, преминал през живота си по собствен начин – подобен на този на много други хора. В същото време – живот различен, силно индивидуален и артистичен, художнически“, казва Ясен Григоров.
През 1994 г. Михаил Камберов го прие като един от неговите ученици: „Бях в ателието му две плътни, вълнуващи, променящи ме години. Усетих за пръв път в живота ми присъствието на учител плътно до мен. За пръв път уроци ме вълнуваха. За пръв път разбрах какво значи да се променям към по-добро. Чаках срещите и разговорите с него. Чувствах се избраник, специален и различен. Той култивираше в мен това усещане да бъда различен и да осъзная, че съм специален. Не можеше да допусне, че ще се изхаби за някой, който няма да бъде специален. И ми го казваше в очите. И аз го разбирах – осъзнавах, че получавам нещо много важно от него, нещо повече от уроци по рисуване или живопис. Всъщност Михаил Камберов ме учеше как да бъда жив и да присъствам в живота. И няма нищо учудващо в това – вижте картините му. Те са пулс, те са енергия, те са живот“.
ЯСЕН ГРИГОРОВ ЗА ЧАСТ ОТ КАРТИНИТЕ В ИЗЛОЖБАТА:
„Празник" е рисувана през 2010 г. Есенният салон в Париж е специално място, своеобразен дом за картините на Михаил Камберов. Езикът, на който художникът рисува, е официален език за Парижкия есенен салон. Този художнически език, който Михаил Камберов създава, се откроява ярко и до днес, изпъквайки и бивайки чут ясно, преминавайки с лекота над нови течения и имената на деня. Настоящето отличие – Le Livre d'Art – е доказателство за това, че всяка картина на Михаил Камберов носи в себе си искрата на живота. Неговото творчество е обещание за възможен красив свят и затова ще привлича все повече хора по света. Макар и малка по размерите си, картината е с излъчването на голямо платно – от нея струи светлина и чувство на веселие и лекота.
„Голямата картина" (това е условно заглавие, Михаил Камберов не дава име на тази своя картина) е най-голямата, рисувана някога от художника. Създава я по време на медения си месец и в нея е втъкана любовта. В творчеството си Михаил Камберов е свободен фантазьор. Представете си го така – ходите по улицата с него, хванати под ръка. Гледате мрачния град и напуканите сгради. Мракът и пукнатините ви завладяват отвътре. И поглеждате към крачещия до вас Камберов. И сте в пълна изненада – художникът е усмихнат и ведър, разглежда същия този свят с усмивка и вдъхновение. И е готов да ви го разкаже – ето там на онзи прозорец двама се целуват, а ето там – притичва едно изплезило езика си куче... А там, представяш ли си – там няма да има стар камион, а ще си представим, че има каляска... златна. Ето това е игровата мисъл на Камберов. Той създава от мрака светлина. От счупеното прави ново. От грозния град създава приказен такъв. Тази „Голяма картина" притежава още една важна страна – поради големите си размери разкрива като на екран художническия жест, характерен за Камберов. Той оставя върху картината видими части от цели процес на създаването ѝ.
Недовършената картина показва прецизността, с която Михаил Камберов пристъпва към творбите си. В последната си картина той се доближава съвсем до приказките. Картината му достига до мен като руска приказка, като древно знание, като магически трактат. 
Пейзажите, четири на брой, са повече от природни картини, от характерната, осезаема и видима, на пръв поглед, вибрация, светлина, палитра и композиция. Михаил Камберов ме научи на това да бъда лаком за цветове – лаком като истински гурме ценител. Тези платна се разгръщат пред мен като отбрани ястия, висока кухня, специалитети за лакомите ми за цветове очи. Всеки жест, с който е поставял върху платното тези привидно „небрежни" напластявания с бои, всъщност представлява само по себе си ястие, независимо от цялата картина. Затова ви приканвам да разгледате първо отблизо и да опитате, да се насладите на тези малки специалитети, десерти и фини тарталети. А после отстъпете и поемете вкусовете от палитрата на Камберов в целостта ѝ – оставяйки на цялата картина да ви се представи. И тогава ще откриете връзката между четирите картини, така както ги подредихме с Иван Камберов. Платната ни разказват за една лятна разходка на художника, която започва с белия виещ се път, превежда ни през къщите на малкото селце, заобикаля по пътя нататък и достига, в крайна сметка, до любимия морски залив. 
Михаил Камберов (1952-2020) завършва средното си образование в Художествената гимназия, в София, през 1973 г., след което продължава да учи в Националната художествена академия (1976-1981). Още като начинаещ художник става член на Съюза на българските художници. Участва във всички официални изложби, както и в международни прояви. 
Двукратен носител е на наградата „Златното платно“. Удостоен е с отличието „Художник номер 1 на Европа”. Получава Рубинената награда на Франция за артистични търсения и оригиналност в цялостното си творчество, както и голямата награда на Салоните на престижа – на Международната академия за съвременно изкуство. През 1993 г. става почетен член на асоциацията на Есенния салон в Париж. Почетен член е и на Европейската група на художниците, и на Националната федерация на културата във Франция. Доктор хонорис кауза е на Международната академията за съвременно изкуство на Белгия, която го удостоява със златен медал и с ордена „Офицер“. Отличен е със званията „Художник на Европейската общност“ от Френската федерация за култура, посланик е на Международната академия за съвременно изкуство на Белгия.
През 1997 г. открива художествена галерия в София и създава фондация „Камберов”, за да подпомогне и да популяризира българското изобразително изкуство. В периода 1985-2020 г. има изложби в Лувъра, Франция, в Германия, Австрия, Великобритания, Швейцария, Китай, Япония, Русия, Полша, Хърватия, Гърция. Музеи, колекционери и институции от Европа, Америка и Азия притежават негови картини, като само във Франция платната му са над сто.
/ДД