Художникът прави връзка между духовното и материалното, което за изкуствения интелект е непосилно, каза пред БТА проф. Здравка Василева

Художниците са медиатор. Те са връзка между духовното и материалното. В художника е заложено изначално да си мечтае това, което прави, не само да има стойност, а и някаква мисия, по-голяма ценност, идея, която ще остане и ще се пренесе в бъдещето. В наше време обаче все повече се усложнява моята задача да убедя младите хора, че в това има смисъл, път, бъдеще, че всички световни музеи излагат живописни произведения и те са ценни и днес. Това каза в интервю за БТА проф. Здравка Василева, която е преподавател и ръководител на катедра "Живопис" в Националната художествена академия (НХА) в София. Тя гостува със своя самостоятелна изложба във варненската галерия „Ларго“. 
По думите й не може да отричаме съвременния живот или да го смятаме за по-лош отпреди. Но изкуството има механизма да ни одухотворява, да ни извисява и свързва с по-духовни категории, с ценности, за които забравяме в ежедневието си.
Попитана дали младите хора днес имат търпение да усвоят необходимите познания, за да станат добри живописци, тя каза, че това е много трудно. Младите са изкушени от интернет, медиите, визуалните образи, които преливат и изникват отвсякъде. Тази информираност е важна и за художника, но в чисто творческия процес има нужда понякога да сме абсолютно сами, за да си съберем мислите, емоциите и да концентрираме идея. 
Според нея навлизането на изкуствения интелект не е притеснително за визуалните артисти, защото той не може да внуши своето впечатление и идея за красивата природа, а само буквално да я пресъздаде. Това си остава ценното в художника. Неговата картина носи чувство и идея. 
Следва пълният текст на интервюто:
Как се отнасят днешните студенти към живописта? Не се ли изкушават от новите изобразителни форми, които се практикуват в наше време? Вие самата изневерявали ли сте на живописта, за да пробвате нещо различно? 
- Наистина има много изкушения около нас и не знам до каква степен те са полезни. Моята работа е изключително отговорна и трудна, защото в днешното време, предлагащо най-различни алтернативни форми на изява във визуалните изкуства, е сложно да накарам един човек да повярва в творческия процес, който аз практикувам. 
За мен живописта е любов от пръв поглед от много години, така че не съм била силно изкушена от друга форма на изкуство. Разбира се в нея има много методи и начини да си помагаме в работата, но основният творчески процес е свързан с платното, боите и експериментите. С годините все повече се усложнява моята задача да убедя младите хора, че в това има смисъл, път, бъдеще, че всички световни музеи излагат живописни произведения, те са ценни и днес. Алтернативните съвременни форми понякога са нещо кратковременно, нетрайно като цел, резултат и смисъл. Съвременното изкуство понякога цели да ни покаже в екзистенциален, глобален и социален план, че няма нищо вечно и ние не сме завинаги тук. Докато живописта за мен лично има малко по-друга функция. Познавам темперамента и същността на много колеги и знам, че в художника е заложено изначално да мечтае това, което прави, не само да има стойност, а и някаква мисия, по-голяма ценност, идея, която ще остане и ще се пренесе в бъдещето. 
Как бихте нарекли тази роля и мисия на художника? 
- Може би медиатор. Използвам тази дума, защото художниците са връзка между духовното и материалното. Виждаме колко днешният свят е материален и меркантилен, макар понякога това да не е никак лошо. В никакъв случай не може да отричаме съвременния живот или да го смятаме за по-лош от преди. Но изкуството има механизма да ни одухотворява, да ни извисява и свързва с по-духовни категории, с ценности, за които забравяме в ежедневието си. 
Имат ли търпението младите хора днес да изучат всичко необходимо за живописта, свързано с познания за светлината, композицията, материалите, със съзерцание? 
- Младият човек няма търпение за нищо и трудно се концентрира в каквото и да е. Живописта е изкуство, което изисква не само търпение, а и постоянство, работа, вглъбяване, разбиране. Тя не се учи за година или две. Понякога процесът е свързан с приближаване или дистанциране, осмисляне. Човек трябва да забрави за работата си, за да може да я премисли наново, да я види с нови очи. Всичко това е много трудно за младите сега. Въпреки, че учат за художници, те са едни модерни хора, които са изкушени от интернет, медиите, визуалните образи, които преливат и изникват отвсякъде. Тази информираност е важна и за художника, но в чисто творческия процес има нужда понякога да сме абсолютно сами, за да си съберем мислите, емоциите и да концентрираме идея. 
Вечните неща, които сме свикнали да пораждат вдъхновение, устойчиви ли са във времето, стабилни ли са? Неща като детството, природата, светлината, морето. 
- За мен е така. Мисля, че смислените неща в изкуството са едни устойчиви архетипни моменти със значение. Детството е вдъхновение не само за художника, а за всеки човек за цял живот. То ни „размеква“, но винаги ни дава основа и мотив да продължим напред. Природата също е неизчерпаем източник на идеи. Няма по-виртуозен художник от божественото. Понякога се възхищаваме на залез или изгрев, но опитвайки се да го нарисуваме, получаваме сладникава кичозна картина. За да предадем тази хармония и светлина се иска не буквалното изобразяване, а преосмислянето и пречупването през нас самите, защото ние не сме просто механизъм за пресъздаване на натурата. За това вече е измислен изкуственият интелект, който ще помага в бъдеще, но той не притежава емоцията да внуши своето впечатление за красивата природа, не само буквално да я пресъздаде. Това е ценното в художника. 
Има ли притеснение във визуалните артисти от намесата на изкуствения интелект? 
- Аз не съм притеснена от факта, че изкуственият интелект навлиза все повече в професионалната сфера. Мисля, че художникът, артистът, дизайнерът може много умело да използва възможностите му като задава параметрите и не е воден от него, а го ползва в техническо отношение. Говорейки за живопис, категорично не се чувствам застрашена нито аз, нито студентите ми, защото смятам, че картината носи внушение, което една машина не може да създаде в никакъв случай. Тя може да ви нарисува човек или море, но няма да ви създаде емоцията и идеята за пространството.