Художници рисуват своите мигове от Родопите на втори живописен пленер „Чокманово 2026“

Тази сутрин чокманското небе беше като декор, абсолютно синьо, без нито едно облаче, защото навсякъде небесата са различни. Тишината в Чокманово в началото на деня е невероятна, само птици и някое куче. Ценно е да рисуваш това, което усещаш първо с кожата и сетивата си. Усещане за свободата… - така художниците от втория живописен пленер „Чокманово 2026“ описват творческата атмосфера в родопското село. Техните творби, нарисувани от Чокманово като израз на вдъхновение, ще бъдат представени на изложба на 12 юли в читалище „Христо Ботев 1892“.
Пленерът в Чокманово е от 2 до 12 юли с участието на художниците Весела Стаменова, Борислава Василева, проф. Регина Райчева, Сергей Артек и Михаил Танев. Амбицията е той да се превърне в традиционен, всяка година да идват различни творци, да се влюбват в Чокманово и Родопите, да се връщат пак, обяснява Весела Стаменова. Част от художниците във второто издание са се завърнали след участие в първия пленер.
Чокманово с неповторимата си природа провокира творците не само с красиви пейзажи. Идеята на пленера е всеки автор да рисува своите усещания за мястото, за това как въздухът се диша, промяната в светлината, небето, разказва Весела Стаменова. Тя допълва, че от Чокманово се разкриват нови ракурси към познати места в Родопите. Различните гледни точки са свързани с пречупването на светлината, която променя картината всяка минута, допълва художничката.
За проф. Регина Райчева вдъхновяваща е тишината на Чокманово. За да рисуваш, трябва „да влезеш в джаза“, да се успокоиш и да си тотално себе си, смята проф. Райчева. Тя експериментира по време на пленера с нова техника на рисуване, която описва като японска. Хартията е европейска, но използваният за техниката туш е много важно да е азиатски, допълва художничката. По думите ѝ при тази техника авторът прави еднократен жест, а след това не може да го коригира, защото тушът не позволява корекция. Прилича на интервю – казваш го за 3 секунди и го хвърляш след това, сравнява изразните средства проф. Райчева. Според нея важното при тази техника е да знаеш кога да спреш, когато „хартията и тушът започват сами да рисуват“. Сред творбите ѝ от пленера са и акварели, пресъздаващи красиви гледки от селото. Горите и животните са други теми в картините ѝ, създадени в Чокманово.
„Тук е толкова живописно и красиво, че няма как да не се вдъхновиш“, смята Борислава Василева.
Михаил Танев е част от художниците на пленера в Чокманово още от първото издание. Той описва преживяването като невероятно. Откъсването от градската среда, възможността да се отпуснеш и свободно да се опиташ да преживееш впечатленията си от непосредственото общуване с природата, това е съвършено, описва Танев. По думите му всичко това е „едно дълбоко дишане, но най-вече усещане за свобода“. „Забравям за всичко останало, освен за изкуството“, разказва Михаил Танев.
Пленерът се организира от читалище „Христо Ботев 1892“ в Чокманово.