Тази сутрин чокманското небе беше като декор, абсолютно синьо, без нито едно облаче, защото навсякъде небесата са различни. Тишината в Чокманово в началото на деня е невероятна, само птици и някое куче. Ценно е да рисуваш това, което усещаш първо с кожата и сетивата си. Усещане за свободата… - така художниците от втория живописен пленер „Чокманово 2026“ описват творческата атмосфера в родопското село. Техните творби, нарисувани от Чокманово като израз на вдъхновение, ще бъдат представени на изложба на 12 юли в читалище „Христо Ботев 1892“.
Пленерът в Чокманово е от 2 до 12 юли с участието на художниците Весела Стаменова, Борислава Василева, проф. Регина Райчева, Сергей Артек и Михаил Танев. Амбицията е той да се превърне в традиционен, всяка година да идват различни творци, да се влюбват в Чокманово и Родопите, да се връщат пак, обяснява Весела Стаменова. Част от художниците във второто издание са се завърнали след участие в първия пленер.
Чокманово с неповторимата си природа провокира творците не само с красиви пейзажи. Идеята на пленера е всеки автор да рисува своите усещания за мястото, за това как въздухът се диша, промяната в светлината, небето, разказва Весела Стаменова. Тя допълва, че от Чокманово се разкриват нови ракурси към познати места в Родопите. Различните гледни точки са свързани с пречупването на светлината, която променя картината всяка минута, допълва художничката.
За проф. Регина Райчева вдъхновяваща е тишината на Чокманово. За да рисуваш, трябва „да влезеш в джаза“, да се успокоиш и да си тотално себе си, смята проф. Райчева. Тя експериментира по време на пленера с нова техника на рисуване, която описва като японска. Хартията е европейска, но използваният за техниката туш е много важно да е азиатски, допълва художничката. По думите ѝ при тази техника авторът прави еднократен жест, а след това не може да го коригира, защото тушът не позволява корекция. Прилича на интервю – казваш го за 3 секунди и го хвърляш след това, сравнява изразните средства проф. Райчева. Според нея важното при тази техника е да знаеш кога да спреш, когато „хартията и тушът започват сами да рисуват“. Сред творбите ѝ от пленера са и акварели, пресъздаващи красиви гледки от селото. Горите и животните са други теми в картините ѝ, създадени в Чокманово.
„Тук е толкова живописно и красиво, че няма как да не се вдъхновиш“, смята Борислава Василева.
Михаил Танев е част от художниците на пленера в Чокманово още от първото издание. Той описва преживяването като невероятно. Откъсването от градската среда, възможността да се отпуснеш и свободно да се опиташ да преживееш впечатленията си от непосредственото общуване с природата, това е съвършено, описва Танев. По думите му всичко това е „едно дълбоко дишане, но най-вече усещане за свобода“. „Забравям за всичко останало, освен за изкуството“, разказва Михаил Танев.
Пленерът се организира от читалище „Христо Ботев 1892“ в Чокманово.