Художниците Ирина Вачкова и Ивайло Иванов - Бензо споделят и преобразяват керамичното изкуство вече 27 години в ателието си в Априлци

Вече почти 27 години художниците керамици Ивайло Иванов – Бензо и Ирина Вачкова са двойка както в изкуството, така и в живота. Днес те работят в собствено керамично студио в кв. „Ново село“ в Априлци, където трансформират традиционния керамичен занаят в съвременно изкуство. В интервю за БТА двамата разказват за съвместния си творчески път, за философията си в керамиката, за баланса между традицията и модерното, за компромисите в изкуството, за социалните теми в свои произведения и за работата си с деца като инвестиция в бъдещето.
Двамата са познати на широката публика и като „Термодвойката“ – по името на уреда, който измерва температурата в керамичната пещ. „Има игра на думи, защото има горещи чувства между нас и понякога горещи напрежения в творческия процес“, каза Ирина Вачкова. По думите ѝ всеки от двамата уважава творчеството на другия и „влиза буквално на пръсти в света на другия“. „Много сме внимателни, критикуваме се, казваме си, когато някой забележи, че другият е допуснал грешка, но всичко е с мярка, никой не гледа да подчини другия“, подчерта тя.
„Допълваме се един друг – аз съм повече по формата, по скулптурната част, докато Ирина е повече по живописта, подбирането на цветовата гама. Висшият пилотаж в керамиката, както казва проф. Венко Колев, е, когато си и скулптор, и живописец. Аз имам някакво живописно усещане, но нейното мнение винаги е по-добро от моето решение“, каза Ивайло Иванов.
И двамата са възпитаници на Художественото училище в Троян, със специалност „Керамика“. Икономическата ситуация през 90-те години на миналия век ги принуждава веднага след завършването си да започнат работа по специалността, което им дава ранен практически опит. В определен период работят в Чехия, където събират стартов капитал за собствено ателие. Първата си самостоятелна изложба реализират през 2001–2002 г. в рамките на коледния салон на столичната галерия „Сезони“, след което участват в множество изложби и творчески инициативи.
В отговор на въпроса какво търсят в една форма или обект, за да бъде наречен „завършен“, Иванов посочи, че изкуството е непрекъснат процес и че способността на художника да знае кога да спре се учи още в художественото училище. „За да можеш да продължиш работата си на другия ден, керамиката трябва да я завиеш по някакъв начин. Това завиване е едно отделяне от нея. На другия ден виждаш грешки и преценяваш дали не си стигнал до финала“, разказа той. „Кога настъпва точният момент за една завършена работа се учи, с времето се изгражда някаква мярка. Понякога дори е по-добре да го оставиш леко незавършено, да има загатнато“, добави Вачкова.
Въпреки подчертания модерен и артистичен стил на творбите си, двамата казват, че поддържат връзка с традиционната керамика. За Ирина Вачкова е важно художникът да може да прави всичко сам, без да зависи от други, като в различни периоди е използвала разнообразни изразни средства, включително фолклорни елементи. „Всичко ми е дала и всичко бих пазил, стига да я познавам в такава дълбочина. Проблемът е, че няма как да знаеш абсолютно всичко в керамиката“, заяви Иванов.
По думите на Вачкова в различни периоди ги вълнуват различни теми и понякога имат нужда от своеобразен ренесанс. „Да, всичко е изпято и изтанцувано, но сега ще измислим нови стъпки“, каза тя. В началото двамата работят по пазарно ориентирани проекти, но пандемията от КОВИД-19 се оказва преломен момент за тях. „Извадихме си старите скици, за които все нямахме време, защото все трябваше да се плащат сметки и да се гонят поръчки и всъщност започнахме да правим това, което искаме, и сме много щастливи. Въпреки че ни е много трудно, сме и много удовлетворени“, разказа Вачкова.
Двамата признават, че трудно определят стила си, като шеговито го наричат „Новоселската школа“ – по името на котловината, в която се намира Априлци. По думите на Вачкова стиловете им се смесват – от минималистични до силно орнаментирани форми.
„Не е като да правиш само едно нещо – ние сме хора с обострени сетива и нещата, които минават през душата и главата ти са различни всеки ден. Няма как да стоиш на едно място, за да утвърдиш стил. Може би от занаятчийската част има някакъв елемент, който е константен, другото е системно движение – днес имаш една идея, утре се събуждаш със съвсем друга“, посочи Иванов.
Част от творбите на артистичния дует са провокативни и засягат теми като проституцията и половата идентичност. Според Иванов в обществения и политическия живот ежедневно могат да се видят много по-скандални неща от тези в изкуството.
„Има някои неща, които просто искат дa излязат от теб и знаеш, че никога няма да ги продадеш, но знаеш, че трябва да ги направиш и това не те оставя, като обсебен си. Това е част от изкуството - нещо те вълнува и го правиш“, каза Вачкова. Тя добави, че се стремят към естетика, но съзнателно засягат социално чувствителни теми, за да провокират размисъл у публиката. „Да рисувам само красиви рози, красиви образи, защото мога да ги продам, докато подминавам жени, които си продават телата по магистралата и въпреки всичко да ги нарисувам традиционно – не мога“, подчерта художничката.
„Творецът държи пръста на пулса на случващото се в живота и на обществото. И реагира по собствен си начин“, пояснява Иванов.
Сред основните предизвикателства пред двамата артисти те открояват липсата на меценатство в керамичното изкуство. „Фактът, че в националните галерии няма фондове е повече от красноречив“, подчерта Иванов, като това според него е и отправна точка за разговора за компромисите в изкуството. По думите му много творци се изправят пред избора между художественото удовлетворение и необходимостта от финансова устойчивост – дилема, която в други общества е преодоляна чрез последователни културни политики. Въпреки това двамата казват, че бягат от рутината с много работа. Според Вачкова вдъхновението идва в процеса – докато работят върху едно произведение, вече се ражда идея за следващото.
Значително място в дейността им заема и работата с деца. „Мислим, че е наистина много важно да работим с децата – ако искаме да променим бъдещето, трябва да работим с тях. Идеята е не само ние да работим с тези деца, но и да ги срещаме с хора на изкуството“, каза Вачкова. По думите ѝ всяка форма на творчество облагородява децата и играе ключова роля в тяхното развитие.