Авторът определи труда си като опит да бъдат осветени „недооценени, но съдбовни личности и събития“, оформили хода на въстанието. Един от тях е Мито Костов, който според Красимиров „секнал клечката на бунта в главите на гюргевските апостоли“. Той припомни оценката на Димитър Страшимиров, който нарича Костов „един неизвестен и ексцентричен скиталец, като ветропоказател на епохата“, и подчертава, че „от нищожни случаи произлизат велики събития“.
Според Красимиров в своите тетрадки Мито Костов сам признава: „Мен в сърцето ми се беше въобразило освобождението“ и именно този „безумен ентусиазъм“ го отвежда при Ботев, Хитов и Бенковски, където ролята му се оказва по-значима, отколкото историята традиционно признава.
Втората част от изложението на Красимиров бе посветена на Георги Бенковски, като разкри малко известни епизоди, според които по време на Панагюрското въстание срещу войводата са направени четири опита за убийство от негови съратници.
„Бенковски има харизмата да омагьосва хората около себе си… но хора от най-близкото му обкръжение успяват да прозрат отвъд сияйния образ“, подчерта Красимиров. Той цитира Захари Стоянов, според когото в един от случаите въстаници „се настанили на едно място, откъдето ще да мине, за да убият войводата“, но в последния момент се отказали, защото „ни направи най-напред да познаем, че сме българи“.
Красимиров завърши с две изказвания на Бенковски, направени в дните на погрома на въстанието, които според него прозират в бъдещето и доказват, че пролятата кръв не е отишла напразно. Първото е от връх Лисец, докато гледа горящото Панагюрище: „Моята цел е постигната вече. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей, а на Русия - нека тя да заповяда!“. А пред майстора на черешови топчета за Априлското въстание, Стоил Финджеков, Бенковски споделя „Не бой се топчи! Твоят топ гърмя на баира срещу султана. Той ще гърми по цяла Европа и ще донесе за нас свободата“, завърши Искрен Красимиров.
Преди това участниците в конференцията видяха и трейлър на негов филм, посветен на 145-ата годишнина на Априлското въстание.
Конференцията във Враца е част от поредицата, с която БТА провокира разговори за 150 години от Априлското въстание. Първата беше в Русе, а подобни ще бъдат организирани и в националните пресклубове на Агенцията в центровете на останалите революционни окръзи на въстанието - Велико Търново, Сливен и Панагюрище. Форумите за въстанието са част от инициативата на БНТ, БТА и БНР "14 века България в Европа" - за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България.