Кирил Христов е един океан, който трябва да бъде изследван, според проф. Михаил Неделчев

Кирил Христов е един океан, който трябва да бъде изследван. Той не е от популярните автори и затова не се изучава в съвремието, каза литерутарният критик проф. Михаил Неделчев на литературно-научен форум по повод отбелязването на 150 години от рождението на поета Кирил Христов, в  Американския център на Столичната библиотека.
Както БТА писа, от днес стартират юбилейните чествания, посветени на поета.
„Навремето, Кирил Христов е избрал тогавашната Общинска, сега Столична библиотека, за дом на своето духовно наследство, завещавайки 800 книги, от които 250 са с безценни фотографии. Библиотеката осъзнава своя дълг и днес имаме възможността да се срещнем в това пространство, да видим, да докоснем вещите, книгите и цялата светая светих на Кирил Христов", каза модераторът на форума - литературната историчка и писателка Катя Зографова.
Тя отбеляза, че тази година Столичната библиотека спечели голям проект, който се казва „Завърналият се изгнаник“. По проекта са дигитализирани 100 000 страници от архивното книжовно наследство на Кирил Христов.
Писателката и журналист Юлия Пискулийска разказа за първия си досег до творчеството на Кирил Христов и за работата си с неговата внучка - Невена.
„Бих определила следващите ми думи като една среща през времето. Много отдавна, в нашата библиотека във Враца седеше „Затрупана София“. Никога не съм предполагала, че животът ще ме срещне по някакъв начин с Кирил Христов. С Невена Христова общувахме, защото тя имаше много интересен литературен салон, в който идваха различни, артистични хора. Във въпросния салон всички хора четяха много стихове и ги дискутираха. Освен салона, имаше още библиотека, в която имаше писма на Кирил Христов. Помня как попитах Невена защо тези писма стоят така, когато те трябва да стигнат някъде. Тя не искаше да ги дава никому, но в крайна сметка писмата стигнаха до мен и синът ми. Писмата бяха общо 155 и всички те бяха разчетени, защото талантливите мъже пишат като лекари", разказа Юлия Пискулийска.
„Вярвам, че всеки, който се докосне в някакъв етап от живота си до Кирил Христов, ще изпита същото, което съм изпитала и аз навремето", допълни тя.
„Аз бих определил Кирил Христов като сложна литературна личност. Ако можех да дам заглавие на днешното ми говорене, то би било „Вечно алтернативният Кирил Христов“, защото той е именно вечно алтернативен. Този човек, навсякъде и във всички свои проявления, ражда противоречия и несъгласия, във всички свои дейности. Държа да отбележа, че не говоря срещу Кирил Христов, напротив, аз съм негов почитател. Според мен, едно от най-големите противоречия на Кирил Христов е взаимоотношението му с  персоната на Иван Вазов. Той се закача за него и става негов епигон, във времето, в което Вазов воюва с кръга „Мисъл“. Вазов е самотен, той е патриарх. Да се присъединиш към неговата личност, те прави автоматично негов епигон. Това се и случва с Кирил Христов. От този момент насетне, Христов може да бъде определен като писателят с най-голямото его в българската литературна история. Ако Кирил Христов бъде опитомен, той губи своя чар. Трябва да бъде четен сложно, без да бъде замазван и прикриван", коментира още проф. Михаил Неделчев.
„Винаги сме склонни, когато имаме герои като Кирил Христов, да се влияем от характера им, тяхната екстравагантност и крайни позиции. Обаче пропускаме възможността да видим, че един млад литератор би могъл да си избере конкретна роля, по чужди образци и да избере какъв иска да бъде. Кирил Христов се е самоконструирал с времето. Той е един много талантлив човек, който още на 20-годишна възраст добива възможност да живее в Триест и да посети редица градове след това. Така той усвоява европейската култура и става истински сроден с нея", обобщи доц. Йордан Ефтимов.
Участие в литературно-научния форум взеха още Тони Николов, Боян Ангелов и проф. Алберт Бенбасат. След научния форум беше прожектиран премиерно докуметнталния филм „Кирил Христов: Големият непознат".