Кирил Мескин показва за първи път свои скулптури от кремък в Бургас

В моите работи търся красота и хармония, защото напоследък всичко е в дисхармония. Това каза скулпторът Кирил Мескин в интервю за БТА преди откриването на новата му самостоятелна изложба, която ще бъде представена тази вечер в галерия „Пролет“ в Бургас. В експозицията той представя за първи път свои пластики, изработени от кремък – материал, който творецът нарича „огнен камък“.
„Кремъкът е камък от праисторическо време. Аз съм роден в село близо до Никопол – някогашна столица от времето на цар Иван Шишман. Под крепостта, край Дунава, има от този материал, който сигурно е на милиони години и много трудно се намират по-големи парчета от него, с които да се работи“, разказва скулпторът.
Той обяснява, че кремъкът е използван от древни време от хората за изработка на оръдия на труда, ножове и върхове на стрели. „Това е огненият камък – едно време с него са си палили огън. И аз, като работя с него, хвърчат искри“, казва Мескин с усмивка. Той допълва, че обработката на кремъка е изключително трудна, но днес се намират достатъчно сечива и консумативи, с които успява да разкрие скритата в него структура и блясък.
Наред с новите кремъчни пластики изложбата включва и творби от т.нар. "кирчов камък" – материал, с който Мескин е добре познат у нас. „Това е мой патент – уникален камък със собствена структура и колорит. Работил съм с него много – и в България, и в чужбина, имам произведения и в Националната галерия „Квадрат 500““, казва той.
В експозицията са представени както фигуративни, така и абстрактни работи . В тях авторът продължава своите търсения в това да вкарва цвят в творбите си – нещо, което той представя в Бургас още при предходното си гостуване в „Пролет“ преди две години. „Вкарвам цвят в моите работи, защото установих, че в световното изкуство цветът присъства все повече. И нашето наследство е било такова – тракийските и гръцките скулптури също са били оцветени. Белият мрамор не е бил бял – бил е отцветен и е стоял страхотно“, казва Мескин.
Сред показаните творби е и композицията „Резонанс“, посветена на темата за времето и музиката. „Първата такава работа направих в Румъния, в родното място на един от най-великите скулптури и един от първите концептуалисти – Константин Бранкуши. Виждал съм негови изключителни работи от първата половина на миналия век, а аз създадох една своеобразна реплика на име "Резонанс", която представлява кръгла форма - около два метра и четиридесет, която и до днес стои в парка. Сега се връщам към тази тема с нови, цветни камъни“, разказва авторът.Кирил Мескин се определя като ваятел – човек, който работи директно в камъка, без предварителни модели или отливки. „Аз си търся камъните. Често вземам парче, което на пръв поглед не прилича на нищо, и започвам работа. Имам идеята и работя направо в камък. После полирам, защото искам да покажа красотата на материала“, споделя той. Камъните си намира сам, по речни легла край Стара планина. „Тези, които лежат под водата, са най-здрави. Ако са на открито, слънцето и студът ги напукват. Събрал съм си материал отдавна и имам достатъчно – може дори и да не успея да ги изработя всичките“, казва Мескин.
За него скулптурата е философия и духовен процес, в който материалът води твореца. Девизът, който стои в ателието му, гласи: „Не ритай този камък, защото това съм аз, преди да се родя за вас.“ Това, по думите му, най-добре описва философията му – че скулптурата не се изгражда чрез добавяне, а чрез освобождаване на формата, която вече живее вътре в камъка.
Като дългогодишен преподавател по скулптура и история на изкуството (до 2012 г.) Мескин разсъждава и за мястото на пластиката в съвременното изкуство. „Интересът е един и същ, но живописта е по-достъпна, по-често се показва. Графиката е по-трудна, скулптурата – още повече“, казва той. По думите му днешното изкуство често залага на лесния концептуализъм: „Сега много лесно става – подпираш две клечки на стената и казваш „концепция“. Може да има идея, но скулптурата е нещо друго. Аз държа и на класическото, и на абстрактното, и на концептуалното, но когато са направени с мярка.“
В разговора освен Константин Бранкуши, Мескин споменава още Антонио Гауди, Пабло Пикасо, Микеланджело и проф. Димитър Аврамов, когото дълбоко уважава. „Много почитам професор Аврамов – философ и изкуствовед, който мислеше изкуството като духовен процес. Той казваше, че стиловете се сменят, но човек трябва да се учи от върховете. Ако някой е скочил два метра, не може да се връща на един и шестдесет“, обяснява Мескин и допълва, че скулптурата е безкрайна – както самият живот. „Всеки човек е различен, един космос. Но най-важното е в работите да има красота и хармония", отбелязва той.
Изложбата на Кирил Мескин в галерия "Пролет" в Бургас може да бъде видяна до 12 декември.