Гостуването се реализира по повод Пролетния фестивал, известен като китайската Нова година, и е част от международните културни инициативи на Министерството на културата и туризма на Китай – „Весела китайска Нова година“ и „Здравей, Китай!“. Събитието се осъществява със съдействието на български и китайски институции.
Турнето в България включва два спектакъла, а на 9 февруари артистите ще се представят в Пловдив.
Трупата гостува в голям състав, водена от директора Уан Юн. Това е първото представяне на институцията в България с подобен мащаб, в рамките на съвременната ѝ история, и се осъществява в година, в която се отбелязват 77 години от установяването на дипломатически отношения между България и Китай, допълват от НДК.
За гостуването у нас е подготвена програма от класически арии и откъси, представящи различни артистични школи и сценични стилове в пекинската опера. Сред тях са школите Мей, Шан, Чън и Сюн, които въплъщават богатството на женските роли дан, както и школата Циу – върхов израз на изкуството на дзин, маскираните мъжки персонажи.
В програмата са включени сцени от произведения като „Пияната наложница“, „Принцесата от Хан“, „Скъпоценната торбичка“, „Сватовницата“ и „Делото срещу Чън Шъмей“, както и откъси от емблематични сюжети като „Сбогом, моя наложнице“, „В двореца“, „На кръстопът“ и „Смут в Небесния дворец“, вдъхновен от класическия роман „Пътешествие на Запад“.
Пекинската опера е призната за най-висшата форма на традиционното китайско сценично изкуство, и е смятана за перлата в съкровищницата на китайската култура. Наричана още „национална музикална драма“, тя съчетава в себе си история, философия и естетика, изграждани и съхранявани в продължение на векове. Артистичният ѝ език представлява синтез от пеене, музика, поезия, танц, пантомима, живопис и движения от бойните изкуства. Актьорското майсторство се основава на четири ключови умения – пеене, декламация, пантомима и акробатика/бойни изкуства, в съчетание с пет основни сценични елемента – ръце, очи, тяло, техника и стъпка. Чрез жест, поглед и движение се изграждат образи и се предава вътрешният свят на героя.
Минималистичните сценични средства имат образно значение. Един камшик може да изобрази буен галоп, едно весло – лодка, плъзгаща се по вода, а едно сценично завъртане – изминаване на хиляди километри. Колоритните маски, изящните костюми и съвършената оркестрова партитура превръщат спектакъла в изкуство, което надхвърля езиковите и културните граници.
Националният театър за пекинска опера на Китай е водеща културна институция под егидата на Министерството на културата и туризма на КНР. Неговата история започва през 1942 г. със създаването на Изследователски институт по пекинска опера в Йенан, а през януари 1955 г. театърът е официално основан. Негов първи директор става легендарният майстор Мей Ланфан.
През сцената на театъра са преминали над 600 заглавия, сред които класически произведения като „Му Гуей-ин оглавява армията“, „Жените генерали от рода Ян“, „Легендата за Бялата змия“, „Червеният фенер“ и „Смут в небесния дворец“. Наред с това, театърът развива нови постановки и възстановява знакови творби, утвърждавайки свой разпознаваем стил – идейно наситен, художествено богат и отворен към съвременността.
В началото на 2025 г., по повод 70-годишнината от основаването на театъра, младите артисти на трупата получиха поздравително писмо от държавния ръководител на КНР – Си Цзинпин, в което той ги насърчава да съхраняват традициите на големите майстори, да служат на народа чрез изкуството и да съчетават вярност към класиката с творчески иновации.
България е втората страна в света, която установява дипломатически отношения с новосъздадената Китайска народна република. Двете държави споделят дългогодишно приятелство, стабилно политическо доверие и активно културно сътрудничество. В периода 2011–2025 г. инициативата „Весела Китайска нова година“ се провежда в България, в продължение на 15 поредни години. Настоящото гостуване е първият голям гастрол на Националния театър за пекинска опера в България от неговото официално основаване през 1955 г. насам. В същото време, връзките между театъра и българската сцена имат по-дълбоки корени. Още през 1952 г. китайски артисти представят пекинска опера пред българска публика, а през следващите десетилетия се осъществяват редица гастроли на различни китайски оперни и театрални трупи.
/ДД