Кюстендилският край участва в Априлското въстание чрез Разловския бунт, каза историкът доц. д-р Ангел Джонев

Кюстендилският край участва в Априлското въстание чрез Разловския бунт, каза историкът доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките по повод представянето на новия брой на списание ЛИК. 
През 1875 г. в Солун Димитър Попгеоргиев Беровски, който е революционер със сериозен стаж в освободителното движение, в просветните и църковно-националните борби създава революционен кръг с цел да проведе въстание в Източна Македония, предимно в неговия роден Беровски край, в Малешевията, в съседните райони на Пиянец, Радовишко, Кюстендилско и по долината на река Струма. Този план Беровски привежда в изпълнение в края на 1875 г. и началото на 1876 г., като привлича и неговия тъст поп Стоян Разловски, състоятелен човек в село Разловци, каза доц. Джонев. 
Когато в Панагюрския район започват въстаническите действия, Беровски привежда своя план в изпълнение, след като вече е провел няколко събрания в района на с. Разловци. Поп Стоян и Беровски заедно със своите сподвижници успяват да съсредоточат сериозно количество оръжия в районите на с. Разловци, с. Беровско и в Радовишко.
На 8 май 1876 г. в с. Разловци, което тогава се намира в Кюстендилска околия, пристигат няколко турци, като единият от тях е представител на властта в Кюстендил. Те са посрещнати от местните българи с недоволство и скоро е даден сигнал за започване на въоръжено въстание. Част от турците са прогонени и успяват да преминат успешно през поставените засади, а друга част са убити. Избягалите съобщават на властта за надигането на бунта в с. Разловци, който е последван и от въстанически действия в с. Митрошинци. Сигналът за започване на въстаническите действия не е даден към Беровско и към Радовишко, защото при сражение войводата Беровски е ранен в главата. Това принуждава въстаниците първо да го носят на носилка, а впоследствие той да се движи на кон.
„Интересното е, че въстанието действа на принципа, както в Панагюрския революционен окръг, населението е изтеглено в Голак планина. Когато турците отиват в с. Разловци, намират селището полупразно“, посочи доц. д-р Джонев. Той поясни, че сражението е било малко, ограбени и запалени са редица къщи, но броят на жертвите не е голям. 
След потушаването на въстанието в Родопите, Хасан паша пристига в Кюстендил около 12 май 1876 г. Той е посрещнат от въоръжени турци в района на село Багренци. „Това са предимно хора, които са башибозук и имат желание да изколят кюстендилското християнско население. Самият Хасан паша е посрещнат и от първенците християни в Кюстендил. Твърди се, че той, като се движил на своя кон, скърцал със зъби, виждайки християните“, поясни доц. д-р Джонев.
Хасан паша и представителите на местната власт заседават цяла нощ в конака, но в крайна сметка планът се променя и не се стига до голямо издевателство към местното християнско българско население в Кюстендил и района. Изпратени са въоръжени части към с. Разловци, които потушават бунта, като въвеждат ред сред цивилното население, но четата не е заловена. Османската власт в продължение на две години преследва четата на Димитър Попгеоргиев Беровски, но не може да я залови.
През 1876 г. четата зимува в района на с. Сажданик, Кюстендилско, след това през лятото на 1877 г. при обявяването на Руско-турската война увеличава своя състав. Когато Кюстендил е освободен на 29 януари 1878 г. (по новия календар), в града пристига Ильо войвода заедно с четата си и се насочват към района на Пиянец и Малешевско. Там се свързват с оцелялата чета на Димитър Попгеоргиев Беровски. „Установяват в рамките на около два месеца местно българско управление в района на Пиянец, въпреки че е оттатък руската окупационна зона“, посочи доц. д-р Джонев. Той поясни, че за разлика от съдбата на повечето апостоли на Априлското въстание, въоръженият отряд на Разловското въстание оцелява, продължава да функционира и успява да дочака освобождението на България. 
Другата група около Хасан паша и местната администрация се насочва към българското население в Кюстендил. Те се стремят да откриват заговорници, като превантивно са арестувани редица представители на общността. Води се следствие, което нищо не доказва, но показва отношението към по-будната част на местното българско население.
В заключение трябва да се каже, че приносът на Кюстендилския край е значим, защото с. Разловци по това време се намира в Кюстендилска околия на Османската империя. Тази част от Априлското въстание не трябва по никакъв начин да остава в съмнение, защото тя винаги е била прицелна точка на съседната пропаганда, която иска да докаже, че населението е от небългарски характер и че въстанието също не е българско по характер, което по категоричен начин е доказано от наличните исторически източници, посочи доц. Джонев. Той допълни, че Димитър Попгеоргиев Беровски е сред ръководителите и на избухналото през есента на 1878 г. Кресненско-Разложко въстание. Той се установява в Кюстендил, закупува чифлик в с. Долна Гращица и живее там до смъртта си през 1907 г., където е погребан. 
В Кюстендилско не се извършва сериозна подготовка за Априлското въстание от страна на Гюргевските апостоли, тъй като региона според плана би трябвало да бъде част от Софийския революционен окръг, но впоследствие хората, които са предназначени като апостоли за него, се изтеглят и стават част от другите революционни окръзи, поясни доц. д-р Ангел Джонев.