Авторите на изследването от Университета на Орхус са открили, че стволовите клетки на сивия миши лемур имат много по-близки свойства до човешките, отколкото тези на лабораторните мишки. Това прави въпросните примати идеални за тестване на лекарства, предназначени за лечение на мускулни заболявания.
Мезенхимните стволови клетки участват в регенерацията на тъканите и модулират възпалителния процес. При хората и животните те могат да се превърнат в мастни, костни и хрущялни клетки.
Стволовите клетки обикновено се изучават в изследвания с мишки, но нови данни показват, че именно при лемурите те се делят по-бавно и се "държат" като човешки.
Учените са открили два механизма, които обясняват това сходство. Първо, клетките на лемурите и хората произвеждат по-малко спермидин - вещество, необходимо за деленето. Второ, в мускулите на лемурите, както и при хората, има мастни компоненти, които липсват при мишките.
Това се дължи на активното производство на протеина Factor D, който влияе върху натрупването на мазнини. Именно излишъкът на мастни клетки в мускулите е свързан с ускорено стареене и редица патологии.
Според изследователите, лемурите могат не само да бъдат по-точен модел на работата на човешката мускулатура, но и да помогнат за разбирането на механизмите на развитие на болести, от които мишките не страдат. Това е особено важно в условия, когато повечето потенциални лечения, успешно тествани върху мишки, се оказват неефективни в клиничната практика.
Учените смятат, че използването на лемури ще доближи медицината до реални решения за лечение на мускулна дистрофия, свързана с възрастта атрофия и други сериозни заболявания. Следващата стъпка ще бъде тестването на методи за въвеждане на стволови клетки в мускулите на лемури, както и подбор на ефективни дози.