Климатичните промени нарушават екосистемите на крайбрежните лагуни, сочи проучване


Климатичните промени и човешката дейност правят крайбрежните лагуни по-солени, заплашвайки тяхното биоразнообразие и екологични функции. Това показват данни от проучване на Австралийския университет в Аделаида (Australia's University of Adelaide), предава Синхуа. 
Крайбрежните лагуни са важни екосистеми, които поддържат рибарството, защитават бреговете от бури и служат като местообитание за риби, ракообразни организми и мигриращи птици. Функцията на лагуните зависи до голяма степен от микробите, които поддържат богатото биоразнообразие, съобщават от университета.
Повишаващите се температури, продължителната суша, намаляването на валежите и покачването на морското равнище, съчетани с човешки фактори като отклоняване на водите, градско развитие и изчерпване на подпочвените водни запаси, тласкат лагуните към хиперсоленост, каза Крис Кинийли от Университета в Аделаида, който провежда проучването.
Тази промяна води до цъфтеж на водорасли и увеличаване на микробите, устойчиви на солена среда, които нарушават ключови процеси като въглеродния цикъл, задържането на хранителни вещества и емисии на парникови газове, каза Кинийли.
„Едно горещо и сухо лято като това, което преживяхме наскоро, може напълно да превърне крайбрежните лагуни в „солена зелена супа“, да намали биоразнообразието, да увеличи риска от смъртност при рибите, да причини токсични цъфтежи на водорасли, както и да отслаби защитата от наводнения по крайбрежието. Лагуните в сухи и полусухи региони като тези в Австралия, Средиземно море и Персийския залив са особено уязвими“, добави той.
Проучването посочва практически решения, включващи възстановяване на водните потоци в околната среда, пречистване на отпадъчните води, възстановяване на влажните региони и подобряване на растителността, устойчива на висока соленост, за да се забави изпарението.
Лагуната Куронг в Южна Австралия възвърна микробното си разнообразие и екологичната си функция в рамките на месеци след наводненията Мъри-Дарлинг през 2022 г. Това показва, че лагуните могат бързо и успешно да се възстановят, предава Синхуа.

габрово

Държавен архив – Габрово ще отбележи 66 години от създаването си и своя професионален празник на 10 октомври

Държавен архив – Габрово ще отбележи 66 години от създаването си и професионалния си празник на 10 октомври. Това съобщи...

Стара Загора

МОН ще предложи промени в Закона за висшето образование и в Закона за развитието на академичната общност, каза зам.-министър Николай Витанов

Министерството на образованието и науката (МОН) ще предложи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и в Закона за развитие...

Стара Загора

Експерти обсъдиха необходими реформи във висшето образование на Национална кръгла маса в Стара Загора

Сдружение „Академична етика и реформи в образованието“ (АЕРО) предлага реформи в Закона за висшето образование и в Закона за развитие...

Пловдив

Българската телеграфна агенция сключи договор за партньорство с Академията по национална и информационна сигурност

Българската телеграфна агенция (БТА) сключи договор за партньорство с Академията по национална и информационна сигурност (АНИС) в Пловдив. Договорът беше...

София

Новата книга на Ирина Вагалинска „Деултум посреща Свирепия“ представя най-стария римски град на територията на днешна България

Новата книга на Ирина Вагалинска „Деултум посреща Свирепия“, която ще бъде представена на 14 октомври в зала „Яйцето“ на Софийския...

Стокхолм

Открития как тялото контролира имунната система донесоха Нобелова награда за физиология или медицина на трима учени

Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина си поделят трима учени - американците Мери Бранкоу и Фред Рамсдел и японецът...