Манджу Деви изпитва болки в продължение на два месеца миналата година, докато работи в стопанство край Делхи, но не може да се откъсне от ангажиментите си, които понякога изискват от нея да стои с часове във вода до кръста в оризово поле, да вдига тежко в интензивните горещини и да пръска с пестициди и инсектициди, съобщи Асошиейтед прес. Когато болката става нетърпима, жената е откарана в болница.
Лекарите установяват, че Деви е с пролапс на матката и ще се налага хистеректомия. Тя не е споделила пред никого от семейството си за болките, защото е социално табу да се обсъждат "женски болести" и 56-годишната вдовица, с две пораснали деца и трима внуци, за които се грижи, разчитала на обезболяващи, за да остане на полето.
"Търпях мъчителни болки месеци наред, уплашена да говоря за тях публично. Не бива да се стига до хирургична намеса, за да осъзнаем цената на увеличаващите се горещини", каза тя, заобиколена от жени, които са с подобна диагноза.
В навечерието на годишната среща на ООН за климата COP28, която започва в края на месеца в Дубай, активисти призовават политиците да вземат мерки срещу диспропорционалното въздействие на климатичните промени върху здравето на момичетата и жените, особено на места, където бедността ги прави уязвими.
Те препоръчват гарантиране на права върху земите на жените, подкрепа и насърчаване на кооперативи на дами и насърчаване на представителките на нежния пол да заемат водеща роля в разработването на политики за климата. Сред предложенията е и страните, особено развиващите се, да предвиждат повече средства в бюджетите си за полово равенство в климатичната политика.
Лидерите от Г-20, които заседаваха в Делхи през септември, също признаха проблема. Деви работи в стопанство в Сиаруал, село с население около 7000 души, на няколко часа път югоизточно от Делхи, в Утар Прадеш, най-големият и най-населен индийски щат. Няколко жени на средна и над средна възраст от селото са имали същите оплаквания, които са довели до хистеректомия.
Връзката между феномени като пролапс на матката и климатичните промени не са преки, но са значителни, каза Сеема Баскаран, експерт за неправителствената Transform Rural India Foundation. Жените в селските общности , засегнати от климатичните промени, често носят бремето на тежката физическа земеделска работа, която предизвикателства като екстремно време правят още по-трудно, каза тя. Климатичните промени не причиняват пряко пролапс на матката, но усилват предизвикателствата пред здравето и условията н труд, при които жените стават по-уязвими на такива здравни проблеми, добави тя.
В село Нану, на около 150 км от Сиараул, 62-годишната Савита Сингх обвинява климатичните промени за инфекция, заради която е загубила пръста си през август 2022 г. Тя започва да се грижи за стопанството сама, след като съпругът й заминава да работи в Делхи. Заради промените в климата реколтата от ориз и пшеница намалява, вредителите по културите се увеличават и съпругът й решава да използва повече пестициди и инсектициди. Заради вредителите започнахме да използваме три пъти повече пестициди и торове и като ги прилагам без предпазни средства, ръцете им изгоряха от химикалите и трябваше да ми ампутират един пръст, каза жената.
В друго село в Утар Прадеш 22-годишната Бабита Кумари ражда мъртви деца през 2021 г. и тази година, което отдава на вдигането на тежки предмети в работата си, която продължава много часове при нарастващите горещини.
Швета Нараян, изследовател и активист в Health Care Without Harm, казва, че жените, децата и възрастните хора са сред най-уязвимите на екстремните климатични явления. Тя вижда причини за оптимизъм във факта, че в програмата на COP28 има ден, посветен на здравето.
Определено има ясно признаване, че климатът влияе върху здравето и че здравните нужди трябва да се приемат по-сериозно, каза тя, цитирана от Асошиейтед прес.