„Артемис 2" е наследник на програми, стартирани в началото на века, за да наследят американските космически совалки. Те оцеляха след няколко президентски мандата, докато Доналд Тръмп официално не утвърди програмата „Артемис" по време на първия си мандат.
ЦЕЛТА
С продължителност от около 10 дни, мисията ще бъде първият пилотиран полет по програмата „Артемис", която има за цел да върне американците на Луната, за да установят там дългосрочно присъствие и да подготвят бъдещи мисии към Марс. След тест на ракетата и кораба без екипаж през 2022 г., НАСА иска да се увери в хода на мисията „Артемис 2", че те функционират правилно, преди да направи опит за кацане на Луната през 2028 г. по време на мисията „Артемис 4". За разлика от епохата на мисиите „Аполо", този път НАСА си сътрудничи с други страни, по-специално европейски, и с частния сектор, включително компаниите „Спейс Екс" (SpaceX) и „Блу ориджин" (Blue Origin) на милиардерите Илон Мъск и Джеф Безос, които отговарят за разработването на лунните модули. ЕКИПАЖЪТ „Артемис 2" включва четирима астронавти - трима американци и един канадец.
Командир на мисията ще бъде 50-годишният Рийд Уайзман, бивш пилот-изпитател от Военноморските сили и бивш главен астронавт на НАСА.
Той ще бъде придружен от своя сънародник Виктор Глоувър, на 49 години, също бивш служител на американския флот. Глоувър ще пилотира космическия кораб и ще бъде първият чернокож човек, който ще пътува до Луната. Четиридесет и седем годишната американка Кристина Кох, която е инженер по образование, ще стане първата жена, участвала в лунна мисия. Канадецът Джереми Хансен, 50-годишен бивш пилот на изтребител, ще допълни екипажа и ще бъде първият неамериканец, прелетял над Луната.
СТАРТЪТ
Екипажът ще заеме местата си в кораба „Орион" на върха на ракетата „Спейс лонч систъм" (SLS) на НАСА. С височина 98 метра, или с около 10 метра по-ниска от ракетата „Сатурн V" от епохата на „Аполо", оранжево-бялата „Спейс лонч систъм" ще излети от Космическия център „Кенеди" в Кейп Канаверал, Флорида. Поради много специфичната траектория на полета, изстрелването може да се осъществи само в точно определени моменти. Прозорецът за старта се отваря на 1 април, като изстрелвания са възможни всеки ден до 6 април, а след това отново в края на месеца.
ХОДЪТ НА МИСИЯТА След излитането екипажът няма да се насочи веднага към Луната, а ще се позиционира в орбита около Земята. Там четиримата астронавти ще проведат различни проверки и маневри, за да се уверят в надеждността и безопасността на кораба, който никога досега не е превозвал хора, преди да се отправят по-надалеч.
Ако тези тестове дадат положителни резултати, космическият кораб „Орион" ще получи необходимия силен тласък, за да напусне земната орбита и да започне пътуването си към Луната.
По време на това пътуване, което ще продължи между три и четири дни, астронавтите ще проведат още тестове и научни експерименти. След като пристигнат в близост до Луната, те ще я обиколят и ще прелетят над обратната й страна. В този момент се очаква четиримата астронавти да подобрят рекорда на „Аполо 13", ставайки първите хора, които са се отдалечили най-много от Земята.
Наблюденията им могат да помогнат на НАСА да избере мястото за кацане на „Артемис 4", която ще се придвижи до южния полюс на Луната, където никой човек не е стъпвал досега. ЗАВРЪЩАНЕТО Траекторията, която ще следва екипажът, се нарича „свободно завръщане". Тя е проектирана така, че корабът да бъде притеглен към Луната и след това естествено да се отправи към Земята.
Завръщането ще продължи три или четири дни и ще бъде белязано от навлизането в атмосферата, един от най-опасните моменти на мисията. По време на мисията „Артемис 1" термичният щит, предпазващ кораба, е бил повреден „по неочакван начин" именно по време на този етап, според технически доклад. Затова НАСА преразгледа траекторията на кораба, така че ъгълът на влизане в атмосферата да бъде по-безопасен за щита. След като премине този етап, корабът ще бъде забавен от мощни парашути и ще се приводни във водите на Тихия океан край бреговете на Калифорния.