Ключови данни разкриват тревожното състояние на природата по света

Заключенията на експертите са неоспорими - сушата, моретата и приютяваните от тях живи същества са застрашени от разрушенията, причинени от човечеството, което трябва да сключи "мир с природата", за да избегне катастрофални последствия, предаде АФП. 
На какво обаче се основава тази "диагноза", която накара света да приеме споразумението Кунмин-Монреал и неговия списък от 23 цели за спиране на "кръвоизлива" до 2030 г.? АФП предлага преглед на някои ключови данни в основата на преговорите за биоразнообразието на КОП16 в Кали, Колумбия.
Три четвърти от повърхността на Земята е променена от човечеството
Около 75 процента от повърхността на Земята е със значително влошено състояние в резултат на човешки дейности. Тази цифра включва обезлесени площи и екосистеми, превърнати в земеделски земи или градски пространства. Изчезването на влажните зони, които са най-силно засегнати, се равнява на 87 процента за последните три века.
Това са заключенията на главния научен орган, на който се позовават страните по Конвенцията за биологичното разнообразие - Междуправителствена платформа за биологичното разнообразие (IPBES).
Последиците са многобройни - загуба на местообитания за дивите животни, безплодие на деградиралите почви, намалена абсорбция на въглероден диоксид, спад в качеството на въздуха, риск от зоонози, заплахи за питейната вода и други.
Деградацията на почвите в резултат на човешка дейност компрометира благосъстоянието на най-малко 3,2 милиарда души, изчисли IPBES през 2018 г., посочвайки още, че населението на сухите зони ще се увеличи от 2,7 милиарда през 2010 г. на 4 милиарда до 2050 г.
Според Междуправителствена платформа за биологичното разнообразие не всичко обаче е загубено и ползите от възстановяването са десет пъти по-големи от разходите за него. Една от 23-те цели на Глобалната рамка за опазване на околната среда призовава държавите да възстановят 30 процента от деградиралите земи до 2030 г.
Милион видове под заплаха 
От приблизително 8-те милиона животински и растителни вида на планетата един милион са застрашени от изчезване, според IPBES. За да стигне до тази цифра, научната платформа използва "предпазлива" оценка за 10 процента от видовете насекоми, застрашени от изчезване, или около 600 000.
Общият брой е двадесет пъти по-висок от този в червения списък на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), който включва 46 000 застрашени вида. Списъкът на IUCN обаче е ограничен до около 166 000 вида, за които съществуват солидни научни данни, а повечето от тях все още не са известни.
Опрашителите, които са от съществено значение за възпроизводството на растенията и три четвърти от културите, изхранващи човечеството, са на първа линия. 
Друг ярък пример са коралите, от които зависят храната и работата на около 850 милиона души. Тези животни, чиито рифове приютяват огромна фауна и защитават бреговете, служейки като вълноломи, страдат от рекордни епизоди на избелване поради подкисляването и затоплянето на океана. В свят по-топъл с 1,5 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха, 70 до 90 процента от коралите ще изчезнат. Ако светът се затопли с 2 градуса Целзий, процентът им ще достигне 99 на сто. 
"Петимата конници на Апокалипсиса"
Според ООН кризата на биоразнообразието се дължи на пет фактора, всички от които с човешки произход, наречени "Петимата конници на Апокалипсиса". В низходящ ред те са унищожаването на местообитанията, свръхексплоатацията на ресурсите, изменението на климата, замърсяването и инвазивните видове.
Само унищожаването на местообитанията е довело до загубата на 2 до 11 процента от глобалното биоразнообразие през 20-и век, според обширно проучване, публикувано в сп. "Сайънс" април. Според авторите му обаче именно глобалното затопляне може да се превърне в основната причина за унищожаването на природата до 2050 г.
Половината от световния БВП зависи от природата
Над половината (55 процента) от световния БВП зависи "силно или умерено" от природата и нейните услуги, изчисли одиторският гигант PwC.
Най-силно изложени на риск са селското стопанство, горското стопанство, риболовът и аквакултурите, както и хранително-вкусовата промишленост и строителният сектор. А какво би била световната икономика без зърнените продукти, дървесината, рибата, кафето, кожата или каучука?
Опрашването, качеството на водите и контролът на болестите също се причисляват към стойността на тези "услуги", предоставяни от природата.