По случай 80-годишнината от рождението на Катя Паскалева (1945-2002) излиза биографична книга и филм за нея, съобщават от „Книгомания“. Предвидена е и документална изложба в центъра на Пловдив, както и премиери в Пловдив, София и Смолян.
Мария от „Козият рог“ е нейната звездна роля, но тя има още много роли в един живот, отдаден на театъра и киното. Във всяка от тях актрисата има само една амбиция – да е истинска. Да е истинска до предела на възможното. Щастлива в киното и на сцената, била ли е Катя Паскалева щастлива в живота? Обичана ли е била толкова, колкото си представяме, че заслужава? Получавала ли е признание? Кой е бил до нея в добрите дни? А в лошите?
Авторът на новата книга „Тишина от думи“ – Георги Тошев, е бил близо до Катя Паскалева. На сцената са играли заедно в пиеса, но са били близки и в живота. Получил е от нея като подарък изречение, което винаги носи със себе си. А след смъртта ѝ – няколко кашона със снимки и бележките, които тя пише в болницата, когато болестта вече е отнела гласа ѝ. Какво иска да ни каже голямата актриса в тези бележки, когато вече се сбогува с живота си? В тази книга Георги Тошев свидетелства за един живот, за който много неща не знаем, посочват от „Книгомания“.
„Някои хора влизат в живота ти като роля, която си очаквал цял живот. Катя Паскалева беше такава – присъствие от друго измерение, жена с много гласове, актриса, която отказваше да играе живота си по предварителен сценарий. Тази книга не е биография. Тя е следа. Следа от глас, който още шепне. От тишина, която се е превърнала в най-дълбоката реплика. Разказ за срещите, които никога не са били случайни. За ролите, които са по-истински от самия живот. За пукнатините, през които влиза светлината – и през които се измъква душата. Катя не изчезна. Просто смени сцена“, казва Георги Тошев.
„Тя се качва на сцената на 7 години, за да изиграе ролята на момче. Провалих премиерата, спомня си тя. Катя Паскалева връща този свой дълг двадесет години по-късно, като изиграва ролята на млада жена, чийто баща се опитва да превърне в мъж така, че всеки зрител се чувства обогатен с образа на Мария от „Козият рог“. В живота на Катя Паскалева има божествено наказание – голяма дарба, която няма да улучи нито времето, нито мястото, нито собственото ѝ примирение. Всичко в нейния живот ме кара да се питам защо големият талант се дава на едно място, а голямото самочувствие на друго? Само че – щяхме ли да я помним и обичаме, ако на нея се беше паднало самочувствието?“, допълва редакторът Веселина Седларска.
В изданието Георги Тошев включва бележки, записки и фотографии от личния архив на актрисата, които се публикуват за първи път.
Премиерата ще бъде в Пловдив и в София, заедно с документалния филм „Катя и Слона. Техният Пловдив“ на журналиста Георги Тошев, осъществен с подкрепата на Община Пловдив. Филмът е посветен на 80 години от рождението на Катя Паскалева и 90 години от рождението на художника. Лентата разказва за тяхната бурна любов на фона на културния подем на групата художници и актьори в края на 60-те – началото на 70-те години в Пловдив.
На 10 септември, в рамките на международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ и Есенния салон на изкуствата ще се открие документална фотоизложба „Катя и Слона: тяхната любов“ на централната пешеходна улица до римския стадион в Пловдив. В изложбата са включени фотографии от техния личен архив.
На 12 септември в Драматичния театър, Пловдив, е премиера на книгата „Тишина от думи“ и филма „Катя и Слона. Техният Пловдив“. На 23 септември книгата и филмът ще имат своята софийска премиера в кино „Одеон“. На 25 септември в Петрич, родния град на актрисата, книгата и филмът ще бъдат представени в рамките на фестивала „Арт будилник“. На 9 октомври книгата и филмът, заедно с изложбата, ще гостуват в Смолян, а на 10 октомври – в Чепеларе.
Годишнината от рождението на актрисата ще бъде отбелязана и в други градове в страната, допълват организаторите.
Катя Паскалева участва в над 50 български и чужди филми, сред които „Вилна зона” (1975) и „Матриархат” (1977). По ирония на съдбата героинята Найме от първия ѝ филм „Краят на песента” е безмълвна, а така приключва и животът на Паскалева – като губи гласа си.
/ДД