Книга за културното наследство на православните храмове и манастири във Врачанска епархия представи историкът Красимир Григоров

Книгата „Културното наследство на православните храмове и манастирска обител във Врачанска епархия“ бе представена пред обществеността във Враца. Автор е историкът Красимир Григоров, сред рецензентите на книгата е проф. Пламен Митев, а в представянето ѝ участва проф. д-р Красимира Мутафова.
Основният замисъл на книгата е да подреди в хронологичен ред и по стил паметниците на културата в нашата епархия, да систематизира стенописите и архитектурните особености и да ги направи достояние на следващите поколения, каза за БТА авторът.
„Идеята е свързана с опазването на културно-историческото наследство в нашата духовна епархия. Често се възхищаваме на величествените катедрали във Флоренция, Истанбул и други европейски градове, но нерядко проявяваме пренебрежение към богатото наследство, което сме получили от предците си – от периода на българското Средновековие и особено от епохата на Възраждането. Замисълът е да се систематизира това наследство и да се привлече вниманието на обществото към факта, че разполагаме с не по-малко ценни паметници на културата, за които трябва да се грижим сами“, посочи Григоров. 
По думите му, през последните три десетилетия много църкви са били жестоко ограбвани, църковна утвар, икони, книги и евангелия са препродавани. Иманярските набези и вандалските прояви – включително свастики върху стенописи – нямат край, което е крайно унизително, посочи Красимир Григоров.
Става дума за удостоверени и утвърдени паметници на културата, за които държавата и митрополията би трябвало да поемат отговорност. Не е сериозно една твърдина като Черепишкия манастир край Мездра да се охранява само от един свещеник. Струпешкият манастир е друг показателен пример. За него видният врачански първенец Димитраки Хаджитошев е рискувал живота си, противопоставяйки се на администрацията на турския султан. През 1827 г. именно той става жертва на първото политическо убийство на възрожденски деец, допълни врачанският историк.
Той припомни и теорията, че заради големия брой манастири и църкви в региона, районът е определян като „втора Света гора“ на българска земя, което е едно изключително явление в духовната ни история.