Книгата на БТА с новини и събития от 125-годишната история на агенцията бе представена на "Аполония"

Третата книга от поредицата, посветена годишнината от основаването на Българската телеграфна агенция (БТА), „125 години Българска телеграфна агенция. Истинските новини. Събития от архивите 1988 – 2023“, беше представена от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, автора и бивш генерален директор на агенцията Панайот Денев, Десислава Севова, директор на Дирекция „Архиви и справочна“ в БТА, Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките. Събитието в Художествената галерия на Созопол бе част от програмата на 40-ите Празници на изкуствата „Аполония“.
Кирил Вълчев припомни, че излизането на новото издание се случва точно година след представянето на предходните два тома – първия с историята на БТА, разказана от Панайот Денев, и втория, обединяващ лични свидетелства на десетки бележити представители и служители на Българската телеграфна агенция през годините. 
Кирил Вълчев за раждането на идеята 
Идеята годините да бъдат разказани през новините, случили се в тях, се ражда скоро, след като Кирил Вълчев поема поста генерален директор на БТА. „Установих, че е хубав подарък да подариш новина от датата, когато се е родил даден човек. Така тръгна идеята за създаването на такава антология с новини от всяка година“, разказа той. 
Вълчев обясни, че предизвикателство в подбора на новините се е оказал фактът, че в архива на БТА липсват значими за някои години събития. Като пример той даде годината 1984 г., в която е поставено началото на „Аполония“. „Още в началото се отказахме от принципа на класацията и решихме да направим по-скоро снимка на времето“, допълни той. Вълчев обясни, че телеграфното представяне на една година в обем от една страница също е затруднило екипа и това е отнело допълнително време при съставянето.
„Едно от най-интересните неща в книгата е, че, когато някои от тези неща са ставали в държавата, те не са били четени от обикновените граждани, а от членове на Политбюро. От историята знаем, че още в царска България е имало бюлетин само за онези, които е трябвало да знаят определени неща“, поясни генералният директор на БТА. Той изтъкна, че в БТА никога повече не трябва да има секретни бюлетини. 
Като друго важно качество на изданието Вълчев посочи, че то съдържа уроците на историята и може да послужи като полезно помагало за журналистите, защото, ако прочетат внимателно, ще разберат, че днешните новини се превръщат в история утре. Затова и ако си бил небрежен днес, оставяш проблеми за бъдещите поколения, които да разберат наистина какво се е случвало в твоето време, каза още той. 
Кирил Вълчев обясни и че в момента тече дигитализация на огромния архив на агенцията, който трябва да приключи до 2026 година. Междувременно той ще бъде преместен на ново, по-удачно място в сградата на агенцията, което да отговаря на изискванията за съхранение. 
От автора Панайот Денев
„Аз съм убеден, че този ужасяващо и потискащо тежък том всъщност е едно шоу в най-добрия смисъл на думата. Шоу, което дава възможност за знание, познание, забавление“, каза Панайот Денев, автор на книгите.
Денев обясни, че написал предговора като текст за превод на английски език. Но когато ръководството на БТА прочело написаното, решило да се използва за предговор на третия том на историята на агенцията.
Книгата е един чудовищен труд, огромен труд, в който са замесени много хора – да намерят какво значимо се е случило всяка година и да е било поместено в бюлетина на БТА, обясни Панайот Денев. По думите му, подборът е правен от млади хора, които трябвало да изберат какво е значимо в години, на които не са били съвременници.
„Книгата се превръща вече в съкровище, защото е невъзможно друг да положи такъв труд и да създаде такова нещо“, допълни той.
Денев разказа, че при работата върху тези книги се появила снимка на смесения хор на БТА от 1952 година. След проверка в архива се оказало, че кадърът е от зала „България“, където този хор изнасял концерти.
В толкова подреждания и преподреждан фотоархив изведнъж се намериха два кашона с фотографии, правени през 40-те години. Никой дотогава не знаеше, че имало фотограф в БТА. Излязоха прекрасни черно-бели фотографии. Филмите, съхранени в големи бели пликове. Появиха се портрети на депутати и хора, убити от Народния съд, каза още той.
Извадката от богатия архив на БТА
„В книгата ще видите една много малка част от архива на БТА. Това е само извадка от богатия архив на агенцията“, каза Десислава Севова, директор на дирекция „Архиви и справочна“ в БТА. 
Тя разказа за подбора на новините. „В работата се включиха много млади хора, които не са съвременници на събитията, които са представени в изданието. Отнемаше им повече време, за да може да подберат материалите в подготовката за бюлетините и предварително да се запознаят със събитията. Трябваше да проучат самото събитие и да преценят кой е най-подходящият материал, който да бъде сложен в бюлетина“, посочи тя. По думите ѝ, процесът е бил труден, особено през първата година, когато все още нямаше дигитален архив. 
Севова каза, че през юли 2023 г. БТА се включва в проекта на Министерството на културата за дигитализация на музейни, библиотечни и аудиовизуални фондове. „БТА участва в дигитализацията на справочните и архивни фондове. До момента са сканирани 1 529 000 бюлетини от 6 000 000 страници, което представлява около 25% от целия архивен бюлетинен фонд. От общо 2 500 000 фотографии, са дигитализирани 122 493 кадъра“. По думите ѝ, целият бюлетинен фонд до 1968 г. и фотоархивът през периода 1952-1957 г. са напълно дигитализирани.
„Изследването може да бъде повторено от бъдещите журналисти, които могат да видят как се развива журналистиката през последните 125 години“, каза Севова. По думите ѝ, БТА и днес продължава да представя на обществеността истинските новини.Приносът на Българската академия на науките  По изданието работи и д-р Румяна Прешленова от Българската академия на науките. Председателят на Академията Юлиан Ревалски уточни, че приносът на БАН е по-скромен на фона на усилията на екипа на БТА. 
„По този начин показвате, че в 125-годишната история може да не е имало много новини, особено в началото, но все пак това, че агенцията е служела като източник за информация за определен кръг, когато е вземал решения, е значимо“, каза той.
Ревалски каза, че БТА е „нещо като дете на БАН“, защото е създадена 29 години преди агенцията. „Може би като дете известно време е живяла в нашата къща“, коментира той. 
В заключение Кирил Вълчев допълни, че изданието може да служи и като урок за това как да се отнасяме към съвременните спорове и новините, които се раждат от тях, защото един ден времето ще ги примири и, подобно на тази книга, ще ги вкара в една обща рамка и ще живеят заедно на едно място. „Да гледаме на всичко, ставащо днес, през призмата на нещо, което ще отмине, може да ни е много полезно в живота“, коментира още той. 
Генералния директор на БТА поясни, че подобно на списание ЛИК, томовете, посветени на 125-ата годишнина от основаването на агенцията, ще бъдат достъпни не само в печатен формат, но и като pdf файлове в сайта на агенцията.