Льо Корбюзие (с рождено име Шарл-Едуар Жанре) предприема пътуване през 1911 г. и преминава през България, като описва Русе, Търново, Габрово, Шипка, Казанлък, Стара Загора, Септември. Основната му цел са Константинопол, Атон и Атина, разказа в интервю за БТА Йотов, който попада на пътеписа в руско издание през 2013 г. на книжен пазар в Москва. Цялото съдържание или части от него са превеждани през годините и на езиците на страните, които е посетил и описал авторът – Унгария, Румъния, Сърбия, Гърция. В Турция през 2011 г. (за стогодишнината от пътуването) се провежда международна конференция и изложба.
Книгата досега няма превод на български, но има статии от специалисти, които анализират детайли от пътуването и те са посочени в библиографията към изданието. Валери Йотов се сдобива с правата върху френското издание от 2011 г., след което Георги Рашев превежда текста, а съставителят го сравнява с други преводи и осъществява редакторската работа. Мисля, че това е добро начинание, за да се запознае българският читател с един от пътеписите за Балканите от началото на ХХ век, каза Йотов и подчерта, че в другите издания няма толкова илюстрации и подробна информация за България. Основният илюстративен материал е с рисунки на автора и снимки на неговия спътник в пътуването Огюст Клипщайн, който е историк на изкуството. В книгата съставителят добавя и фотографии на споменатите населени места, за да може читателят да добие представа за облика им през периода, за който се разказва.
„Пътуване на Изток“ излиза за първи път през 1967 г. малко преди смъртта на автора и е преиздавана няколко пъти във Франция. „Към книгата има много голям интерес и уважение в Европа. Самият Льо Корбюзие винаги изтъква в трудовете си и лекциите си, че това пътешествие е повлияло много силно върху неговия мироглед и възприемането на архитектурата“, посочи Йотов. В своя теоретична разработка през 1925 г. бъдещият архитект пише, че пътуването му преминава през провинции и градове на страни, за които се смята, че все още са непокътнати. "Видях великите вечни паметници, слава на човешкия дух. Архитектурата ми се разкри. Архитектурата е великолепна игра на форми под светлина, система, свръзана с ума. Архитектурата е във великите, трудни и грандиозни, завещани от времето произведения, но тя е и в най-малката колиба или оградна стена, във всяко възвишено или скромно нещо, което съдържа достатъчна за възникване на математическа връзка геометрия", пише Льо Корбюзие в труда си.
По думите на Валери Йотов още във втората половина на XIX век става много популярно да се пътува и това е част от възпитанието и обучението на младежите, които имат задължението да опознаят по-различна култура. Те пътешестват предимно на Изток, където намират култура, близка до европейската, но все пак непозната, свързана и с древните Гърция и Рим. Възможностите за пътуване се увеличават с развитието на железопътния транспорт, каза той и добави, че в книгата на Льо Корбюзие има цитати от други известни умове, които са посещавали Ориента.
23-годишният Шарл-Едуар Жанре предприема пътуването през 1911 г. , след като е преминал първите етапи на обучението си, посочи още съставителят. Неговият роден град Ла Шо дьо Фон е център за производство на часовници, а баща му е гравьор. Преди Източна Европа, бъдещият архитект посещава Италия, Париж и Германия. Работи в ателие с Мис ван дер Рое и Гропиус, които по-късно заминават за САЩ. Според редактора на френското издание Марк Бедарида, Льо Корбюзие се е повлиял за тръгването към Ориента от своя ментор философа Уилям Ритър, който му препоръчва да си води бележки и да документира в скици и фотоси това, което го впечатлява. В онези години подобни пътеписи са излизали във вестниците и техните автори са получавали стабилни хонорари, каза още Валери Йотов. Така е постъпил и Льо Корбюзие, като се е договорил с редактора на вестника в неговия роден град, където впоследствие излизат няколко страници от бъдещата книга с акцент на Атина и Партенона. След 1920 г. Шарл-Едуар Жанре вече става известен и избира псевдонима си Льо Корбюзие.
„Още като ученик се интересувах от архитектурата и изпитвах към нея възхищение като към едно от изкуствата. Тогава, въпреки че нямаше интернет и дори много книги за това, знаехме кои са Льо Корбюзие, Мис ван дер Рое, Валтер Гропиус, Франк Лойд Райт и то не само от филма „Опасен чар“, а от обща култура. Купих си единствената книга на Льо Корбюзие на български „Модулор“, от която разбрах, че е негова системата от размери, която постепенно се налага за всички мебели и уреди, съобразена с пропорциите на човешкото тяло и златното сечение. Той стои в основата на архитектурата на ХХ век“, разказа в интервюто Валери Йотов.
Българският превод на „Пътуване на Изток“ излиза в издателство „Славена“. Дизайнът е на Кирил Тодоров, редактори са Росица Нейчева и Светла Трайкова, координатор - Силви Казаулу.