Осмата книга на Петър Андасаров, издадена от „Захарий Стоянов“, е озаглавена „Словото е любов“. Тя ще бъде представена на 12 юни в залата на Българския културен център в София, съобщават от Съюза на българските художници (СБП).
Срещата ще открие писателят Христо Славов – собственик на Българския културен център. Събитието се организира от Съюза на българските писатели и издателство „Захарий Стоянов“, а за тематиката и стила на автора ще говори акад. Иван Гранитски. Водещ ще бъде Добрин Добрев - Финиотис.
Книгата е с обем от 500 страници. „Тук са публикувани отзиви, рецензии и портрети от Андасаров в раздела „Закъснели думи и думи за утре“ и от други автори за него в раздела „Прелиствам времето“, както и рубриката „Литературни събития“ – премиери, слова и писма. Доста са страниците с публицистични текстове в двата цикъла „Предизвикан гняв“ и „Ако не беше той“. По-голямата част от текстовете са в обемните раздели „Срещи и разговори на и с Петър Андасаров“, казва Анжела Димчева.
По думите й на книжен носител сега излизат поместените преди време в електронни медии разговори-портрети на автора с едни от най-известните личности в различни области на изкуствата и науката. Между тях ще прочетем интервюта с писателите акад. Антон Дончев, проф. Банко П. Банков, Боян Ангелов, акад. Владимир Зарев, акад. Иван Гранитски, проф. Ваня Добрева, Хайри Хамдан; с археолога акад. Васил Николов, с художниците член-кор. Вежди Рашидов, проф. Ивайло Мирчев, Любен Генов и Николай Янакиев. Сред тези признания на големи наши интелектуалци се откроява мнението на акад. Антон Дончев: „От хилядите пророчества, които са направени, нито едно не отговаря на нашето сегашно положение. Бъдещето не пристига определено, то идва като облак, почти аморфно. Оформя се от много неща и от много сили“.
„Знакови и запомнящи са посланията в разговорите с проф. Рахамин (Минчо) Шекерджийски, който подари преди десетки години на България и света всеизвестното лекарство „Беналгин“, сътворявайки лично и с екипите си много видове лекарства. Читателите ще прочетат разговор и с проф. д-р Цекомир Воденичаров, носител на „Златен Хипократ“ и много други високи отличия, автор на крайно интересния нов аспект на медицинската наука и практика „Социална медицина“, отбелязва още Димчева.
Тя посочва, че в края на книгата са включени и няколко разговора с Петър Андасаров, между които и този на Лияна Фероли, от който е взето заглавието на книгата „Словото е любов“.
Петър Андасаров е роден през 1937 г. в с. Елешница, Разложко. Завършва гимназия в Разлог, полувисше образование в специалност „Български език и литература” - в Станке Димитров (днешна Дупница), а висше – в специалност „Българска филология” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
Работил е като журналист и редактор. Негови стихове са превеждани на 18 чужди езици. Сред издадените книги на Андасаров са „Нося те в очите си“ (1969), „А е толкова рано за сбогом“ (1973), „Преди да ви повикам“ (1977), „Зайко Клепоушко. Приказка в стихове“ (1980), „Слънце между нас“ (1980, „Цветно време. Есеистика“ (2017), „Живот без залез. Книга за Румен Янчев“ (2018), „Сълзи, в които се оглежда слънцето“ (2020), „Видовден“ (2021), „Прелиствам времето“ (2021) и др.
/ВСР